Игри на изчезване [bg]

И осемдесет до изтичането на дадения ми срок.

Продължих да се изкачвам нагоре, като търсех признаци на живот или следи от онова, което се бе случило тук, но не виждах нищо. За момент си помислих, че полицията може да е опразнила сградата, но нямаше нито жълта полицейска лента, нито разбити врати, нито пък други следи от насилие. При специална операция се нахлува внезапно и се действа светкавично, за да не могат пласьорите да изхвърлят стоката в тоалетната. Ако властите искаха да ударят толкова голяма сграда, щяха да докарат десетина-двайсет полицаи с пълно бойно снаряжение, да разбият входната врата и дори да хвърлят вътре няколко зашеметяващи гранати за по-сигурно. Повечето от наркоманите щяха да си тръгнат мирно и тихо, но поне двама-трима от постоянните обитатели щяха да реагират както подобава. Щяха да се виждат разбити врати и строшени мебели, а подът да е осеян с парчета стъкло. Докато сега нищо не говореше за подобна акция.

Когато най-после стигнах до дупката на Ботиста, вратата беше открехната. Бутнах я с крак и надникнах вътре.

Никой. Празно.

Апартаментът беше толкова мръсен и разхвърлян, колкото го бях видял първия път. По пода се търкаляха празни кенове от бира, оранжеви капачки от игли на спринцовки и малки целофанени пликчета. Стаята изглеждаше значително по-голяма без надрусаните наркомани, налягали по пода, но освен това почти нищо не се беше променило. Някои от найлоните на прозорците ги нямаше, но това бе всичко. През дупките в стената повяваше хладен нощен въздух.

Отметнах завесата от мъниста и влязох в задната стаичка, работния кабинет на Ботиста. И веднага вдигнах длан пред устата си. Помещението приличаше на декор за филм на ужасите. Върху отсрещната стена имаше огромно кърваво петно, което се беше стекло в локва на пода. Известно време го гледах изумен. Наоколо имаше и други кървави локвички, някои на метър и половина една от друга. Не беше нужен експерт, за да отгатне, че това е кръв. Петната бяха пресни, на не повече от няколко часа. Краката ми сякаш се бяха сраснали с пода.

Някой бе умрял тук.

Никой човек не би могъл да оцелее след такава кръвозагуба. Стените бяха покрити със струи артериална кръв. Нормалният индивид изпада в кома, ако загуби литър и половина от кръвта си. Което не е кой знае колко много — една бутилка минерална вода. Организмът изпада в хиповолемичен шок.

По формата на локвите кръв на пода се виждаше, че някой бе влачил трупа. Следите водеха обратно към завесата от мъниста.

Божичко. Нищо чудно, че всичко живо се бе изнесло на бърза ръка от тук. Това си беше местопрестъпление, а ченгетата още не го бяха надушили.

Нямах време да разследвам. Първата ми мисъл бе, че някоя отрепка е прерязала гърлото на друга отрепка, а Ботиста е трябвало да се примири с последиците от инцидента. Всеки път когато в бардак като този стане убийство или настъпи смърт от свръхдоза, всички се изпаряват по най-бързия начин. И понеже такива неща са ежедневие сред наркозависимите и отчаяните от живота, аз нямах причини да мисля, че Ботиста просто не се бе скатал някъде, докато отмине бурята.