Игри на изчезване [bg]

Отсреща през улицата имаше двама полицаи с мотоциклети; единият разговаряше по радиостанцията. Още преди да бях стигнал най-близката пряка, те надуха сирените и отпрашиха. Някой най-вероятно бе открил трупа на гангстера, когото бях убил. Това обясняваше и женския писък.

Продължих да крача напред, докато забелязах млад, як на вид мъж да спира мотоциклета си приблизително на една пряка от мястото, където се намирах. Моторът беше неголямо сузуки, спортен модел, а младежът положително беше местен. На лицето си имаше хирургическа маска и тъмни очила. Изчаках го да слезе от мотора и да си свали каската, преди да продължа нататък. С малко късмет, той щеше да ме улесни, насочвайки се към мен. Младежът очевидно не бързаше. Спокойно взе нещо от страничния багажник на сузукито. Аз забавих крачка, за да се изравня с него в мига, когато щеше да стъпи на тротоара. Тогава го блъснах леко с рамо, поставих длан на гърдите му и промърморих кратко извинение. Той ми кимна небрежно и просто се дръпна, сякаш нищо не се бе случило. Дори не усети ръката ми, с която бръкнах в джоба му за ключовете.

Да си джебчия не е кой знае колко трудно. Всеки го може с малко упражнение и много самонадеяност. Един от триковете е да ползваш показалеца и средния пръст като китайски пръчици за хранене. Така жертвата няма да усети издуване на джоба си, както ако си вкараш палеца вътре. И тъй, след като вече си стиснал предмета между двата си пръста, не бързай да го вадиш от джоба. Остави на жертвата да те улесни с естествените движения на тялото си, така няма да заподозре каквото и да било. Обикновено човек не се чувства особено комфортно, ако някой сложи длан на гръдния му кош. Макар това да е често използван извинителен жест в някои страни, той представлява сериозно навлизане в личното пространство. Докато вниманието на мъжа беше отвлечено от моята недискретност, аз вече стисках с два пръста връзката ключове в джоба на якето му. Така, когато той се дръпна от мен, ключовете останаха в ръката ми.