Игри на изчезване [bg]

— Мога да уредя всичко — казах аз.

— Знаеш ли откъде?

— Отивам и вземам каквото ми трябва. Без въпроси

— Целият полуостров ще гъмжи от полицаи, които ще те издирват.

— Добре че съм имал теб за учител — казах аз. — Как ще се свържем после? Къде ще ни е срещата?

Анджела погледна часовника си.

— Минава единайсет. Имаме около час и половина, преди слепият рибар да обяви цена за главите ни. Но ти не го мисли сега. Аз ще се погрижа. Ще се срещнем, щом приключиш с хотела, когато и да стане това. Ако се разминем, ще се чакаме на Морската гара на Макао в един и трийсет. Това е след два часа и половина. Ако успея да уредя канал за бягство, ще се качиш на последния скоростен ферибот за Хонконг. Аз ще взема този за Шънджън. Ще се скатаем за известно време, докато отмине бурята. Ще се смесим с местните. За да се съберем отново, когато моментът е подходящ.

— Добре. А какво правим със супербанкнотите?

— Аз ще се оправя с тях — каза Анджела.

— Къде са те?

— В няколко анонимни чанти за ръчен багаж, разхвърляни из града.

— Това не е отговор.

— Не мога да ти кажа нищо повече засега — отвърна Анджела. — Но, повярвай ми, опитвам се да пласирам парите колкото се може по-бързо. Играем за време, не за надмощие, запомни го. Убиецът допуска, че ще се опитаме да го измамим. Същото си мисли и рибарят. Можем да използваме това в своя полза. Можем да заложим парите като примамка.

— Имаш предвид като средство за отвличане на вниманието.

— В известен смисъл — каза Анджела. — Само дето ти ще си примамката. Искам от теб да забаламосаш пианиста, докато уредя сделка със слепия дядо. Ако си изиграем добре картите, можем да пробутаме фалшивите пари и на двете заинтересовани страни едновременно. Така, като отидат да си ги приберат, ще се избият помежду си. А ние ще им се измъкнем под носа с крадените камъни. С един куршум два заека.