Игри на изчезване [bg]

— На сигурно място — каза Анджела. — Изглеждаш някак променен. Какво точно стана?

— Имах кратко спречкване с един от босовете на триадите — отвърнах аз. — После той изпрати някакъв тип да ме следи и се наложи да го гръмна насред улицата, мамка му.

— Някой видя ли те?

— Не пряко — казах аз. — Но на ченгетата няма да им е трудно да сглобят картината. Не разполагаме с много време. Аз съм буквално заровен във веществени доказателства, така че трябва да се отърва незабавно от тези дрехи.

— А какво стана с пистолета?

— Избърсах го, разглобих го на части и ги разхвърлях около мястото на произшествието — казах аз. — Разбирам и аз това-онова.

— Ще те търсят по всички основни транспортни възли. Самоличността ти им е известна.

— Знам и това — казах аз. — Но за момента имам по-големи проблеми.

Облегнах се назад и свалих сакото си. Раната ми беше прокървила отново. Превръзката беше цялата напоена с кръв, на ризата ми бе избило червено петно което се уголемяваше. Сигурно при сбиването с оня тип шевовете се бяха разтворили и сега, без да искам сгърчих лице от болка. Упойката бе преминала отдавна и всеки път, когато помръднех ръката си, изпитвах адска болка. Анджела ми подаде плътна найлонова торба, аз напъхах сакото в нея, после заразкопчавах ризата си, докато лимузината преминаваше през поредица от гърбици на шосето.

— По-големи проблеми от тези? — попита тя.

— О, да — кимнах. — Някой трябва да ме е разпознал след спречкването в „Тамани Хол“ тази сутрин. На излизане от срещата ми с касапката в онзи бардак отвън ме чакаше делегация, за да ми връчи много поздрави от триадите.

— От коя триада?

— Знам ли? — отвърнах аз. — Никой не споменава имена, а и аз не познавам местната символика, за да се ориентирам. Предполагам, че са някаква отцепническа групировка. Ако бяха от истинските триади, досега да са ми прерязали гърлото.

— Разправи ми подробно какво се случи.

— Бяха пратили някакъв нещастник да ме вземе от гетото. Това беше преди около час — казах аз. — Той ми размаха под носа един сапфир, колкото да провокира интереса ми, след което ме завлече на другия край на града, за да се видя с Дракона. Централата им е някаква скапана кръчма. Дракона е грохнал старец. Сляп при това. Говори доста добре английски. Казва, че е родом от Куандзъ, ако това има някакво значение.

Анджела поклати глава.

— Куандзъ е с размерите на Обединеното кралство. Със същия успех е могъл да ти каже, че е китаец.

— Човекът ми разправи всичко — продължих аз. -

— Той бил купувачът на сапфирите, които си задигнала. И щял да ги пласира от името на контрабандистите.