Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Той сграбчи мъжа с шлифера и го откъсна от Мери. Тя разбра, че е свободна. Мъжът зад волана изскочи от колата и се притече на помощ на своя съучастник.
В далечината се чу рев на приближаваща се сирена. Мъжът с шлифера извика нещо на приятеля си, двамата се метнаха в автомобила и потеглиха светкавично.
Синьо-бяла кола с надпис „Милиция“ отстрани и със син буркан на купето спря пред Мери. От нея излязоха двама мъже в униформа.
— Добре ли сте? — запита на румънски единият, а после продължи на развален английски: — Какво стана?
— Двама… те… те се о-опитаха да ме набутат в колата. Ако… ако не беше този господин… — тя се обърна. Непознатият бе изчезнал.
22
През цялата нощ бе неспокойна. Сънуваше, че се бори с мъжете, за да избяга от тях, будеше се, изпаднала в паника, пак заспиваше и отново се събуждаше. Сцената се появяваше пред очите й отново и отново: неочакваните стъпки зад гърба й; колата, която спира до нея; мъжът, който се опитва да я набута вътре. Дали знаеха коя е тя? Или просто се опитваха да ограбят една случайна туристка, облечена във вносни дрехи?
Когато Мери пристигна в кабинета си, Майк Слейд я чакаше. Донесе две чаши кафе и седна срещу бюрото й.
— Как беше представлението? — попита той.
— Добре.
Това, което се бе случило след това, не беше негова работа.
— Много ли ви удариха?
Тя го погледна изненадана.
— Какво?
Той продължи търпеливо:
— Много ли ви удариха, когато се опитваха да ви отвлекат?
— Аз… как разбрахте за това?
Гласът му прозвуча иронично:
— Госпожо посланик, Румъния е една голяма, известна тайна. Не можете дори да се изкъпете, без някой да разбере. Не е било много умно да тръгнете сама на разходка.
— Сега го осъзнавам — отвърна Мери студено. — Повече няма да се повтори.
— Добре — тонът му бе рязък. — Мъжът успя ли да ви вземе нещо?
— Не.
Той се намръщи.
— Не виждам никакъв смисъл. Ако са искали палтото или чантата ви, можеха да ви ги вземат на улицата. След като са се опитали да ви вкарат в колата, значи е било опит за отвличане.
— Кой би искал да ме отвлече?
— Малко вероятно е да са хората на Йонеску. Сега той гледа да не разклаща кораба. Сигурно е някоя дисидентска групировка.
— Или навярно мошеници, които са искали да получат откуп за мен?
— В тази страна не отвличат за откуп. Ако хванат някого за такова нещо, дори няма да го изправят пред съда. Направо ще го разстрелят. — Той отпи от кафето си.
— Мога ли да ви дам един съвет?
— Слушам ви.
— Идете си.
— Моля?
Майк Слейд остави чашата си на бюрото.
— Ще трябва само да изпратите молба за оставка, да съберете багажа си, да вземете децата и да се върнете в Канзас, където ще бъдете в безопасност.
Тя усети как кръвта нахлу в лицето й.
— Господин Слейд, сгреших. Това не е нито първата ми грешка, нито пък ще бъде последната. Но аз съм назначена на този пост от президента на Съединените щати и докато той не ме уволни, не желая вие или който и да е друг да ми казва да си отида у дома. — Тя се опитваше да говори спокойно. — Очаквам хората в това посолство да работят с мене, а не против мене. Ако това не е по силите ви, защо вие не си отидете у дома? — Тя трепереше от яд.
Майк Слейд се изправи.
— Ще се погрижа да ви донесат сутрешните доклади, госпожо посланик.
Цяла сутрин единствената тема на разговор в посолството бе опитът за нейното отвличане. Как са разбрали всички?, чудеше се Мери. И как е разбрал Майк Слейд? Искаше й се да открие името на своя спасител, за да му благодари. От мимолетната среща с него бе останала с впечатление, че той е симпатичен мъж, вероятно на около четиридесет години, с рано посивяла коса. Имаше чужд акцент, може би френски. Ако беше турист, навярно вече бе напуснал страната.
В главата й се въртеше една натрапчива мисъл и тя не можеше да се освободи от нея. Единственият човек, за когото знаеше, че иска да се отърве от нея, бе Майк Слейд. Дали не е организирал нападението той, за да я уплаши и накара да си тръгне? Беше й дал билетите за представлението. Знаеше точно къде щеше да бъде.
Не можеше да избие от ума си тази мисъл.