Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 134
Перейти на страницу:

Той сграбчи мъжа с шлифера и го откъсна от Мери. Тя разбра, че е свободна. Мъжът зад волана изскочи от колата и се притече на помощ на своя съучастник.

В далечината се чу рев на приближаваща се сирена. Мъжът с шлифера извика нещо на приятеля си, двамата се метнаха в автомобила и потеглиха светкавично.

Синьо-бяла кола с надпис „Милиция“ отстрани и със син буркан на купето спря пред Мери. От нея излязоха двама мъже в униформа.

— Добре ли сте? — запита на румънски единият, а после продължи на развален английски: — Какво стана?

— Двама… те… те се о-опитаха да ме набутат в колата. Ако… ако не беше този господин… — тя се обърна. Непознатият бе изчезнал.

22

През цялата нощ бе неспокойна. Сънуваше, че се бори с мъжете, за да избяга от тях, будеше се, изпаднала в паника, пак заспиваше и отново се събуждаше. Сцената се появяваше пред очите й отново и отново: неочакваните стъпки зад гърба й; колата, която спира до нея; мъжът, който се опитва да я набута вътре. Дали знаеха коя е тя? Или просто се опитваха да ограбят една случайна туристка, облечена във вносни дрехи?

Когато Мери пристигна в кабинета си, Майк Слейд я чакаше. Донесе две чаши кафе и седна срещу бюрото й.

— Как беше представлението? — попита той.

— Добре.

Това, което се бе случило след това, не беше негова работа.

— Много ли ви удариха?

Тя го погледна изненадана.

— Какво?

Той продължи търпеливо:

— Много ли ви удариха, когато се опитваха да ви отвлекат?

— Аз… как разбрахте за това?

Гласът му прозвуча иронично:

— Госпожо посланик, Румъния е една голяма, известна тайна. Не можете дори да се изкъпете, без някой да разбере. Не е било много умно да тръгнете сама на разходка.

— Сега го осъзнавам — отвърна Мери студено. — Повече няма да се повтори.

— Добре — тонът му бе рязък. — Мъжът успя ли да ви вземе нещо?

— Не.

Той се намръщи.

— Не виждам никакъв смисъл. Ако са искали палтото или чантата ви, можеха да ви ги вземат на улицата. След като са се опитали да ви вкарат в колата, значи е било опит за отвличане.

— Кой би искал да ме отвлече?

— Малко вероятно е да са хората на Йонеску. Сега той гледа да не разклаща кораба. Сигурно е някоя дисидентска групировка.

— Или навярно мошеници, които са искали да получат откуп за мен?

— В тази страна не отвличат за откуп. Ако хванат някого за такова нещо, дори няма да го изправят пред съда. Направо ще го разстрелят. — Той отпи от кафето си.

— Мога ли да ви дам един съвет?

— Слушам ви.

— Идете си.

— Моля?

Майк Слейд остави чашата си на бюрото.

— Ще трябва само да изпратите молба за оставка, да съберете багажа си, да вземете децата и да се върнете в Канзас, където ще бъдете в безопасност.

Тя усети как кръвта нахлу в лицето й.

— Господин Слейд, сгреших. Това не е нито първата ми грешка, нито пък ще бъде последната. Но аз съм назначена на този пост от президента на Съединените щати и докато той не ме уволни, не желая вие или който и да е друг да ми казва да си отида у дома. — Тя се опитваше да говори спокойно. — Очаквам хората в това посолство да работят с мене, а не против мене. Ако това не е по силите ви, защо вие не си отидете у дома? — Тя трепереше от яд.

Майк Слейд се изправи.

— Ще се погрижа да ви донесат сутрешните доклади, госпожо посланик.

Цяла сутрин единствената тема на разговор в посолството бе опитът за нейното отвличане. Как са разбрали всички?, чудеше се Мери. И как е разбрал Майк Слейд? Искаше й се да открие името на своя спасител, за да му благодари. От мимолетната среща с него бе останала с впечатление, че той е симпатичен мъж, вероятно на около четиридесет години, с рано посивяла коса. Имаше чужд акцент, може би френски. Ако беше турист, навярно вече бе напуснал страната.

В главата й се въртеше една натрапчива мисъл и тя не можеше да се освободи от нея. Единственият човек, за когото знаеше, че иска да се отърве от нея, бе Майк Слейд. Дали не е организирал нападението той, за да я уплаши и накара да си тръгне? Беше й дал билетите за представлението. Знаеше точно къде щеше да бъде.

Не можеше да избие от ума си тази мисъл.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)