Жив или мъртъв [bg]

— Хей, Джими. Какво правиш в тази миша дупка?

— Пиша историята на операции, за които никой няма да чете или поне не, докато сме живи. Ти трябва да си Чавес — обърна се мъжът към Динг.

— Да, сър.

— Влизайте.

Хардести махна с ръка към кабинета си, в който имаше два свободни стола и почти достатъчно място за краката, както и маса, превърната на бюро.

— За коя година пишеш? — запита Джон.

— Ако щеш вярвай, но 1953. Цялата минала седмица отделих за Ханс Тофте и норвежкия товарен кораб. Там са загинали доста хора и не всичките са лоши. Но това е била цената в онези дни, а и моряците на кораба е трябвало да помислят, преди да се запишат във флота.

— Преди нашето време, Джими. Ти говорил ли си със съдия Мур за това? Мисля, че той е участвал в тази операция.

Хардести кимна.

— Той дойде тук миналия петък. Като млад, преди да седне зад съдийската скамейка, трябва да е бил доста буен човек. Той и Ритър.

— Ритър какво прави?

— Не си ли чувал? Мамка му. Умря преди три месеца в Тексас от рак на черния дроб.

— На колко години? — запита Чавес.

— Седемдесет и пет. Намираше се в център за лечение на раково болни в Тексас — най-доброто лечение, но без успех.

— Всеки умира от нещо — отбеляза Кларк. — Рано или късно. В Англия никой не ни каза за Ритър. Защо ли?

— Сегашната администрация не го обичаше много.

Джон се съгласи с това. Ритър беше воин от най-лошите дни на доброто старо време, работил в страната на червените срещу главния враг от онези дни, а воините от студената война умираха трудно.

— Ще трябва да вдигна една наздравица за него. Случвало се е да блъскаме глави, но той не ме е стрелял в гърба. Чудя се за този Олдън.

— Не е от нашите хора, Джон. От мен искат да напиша пълен доклад за хората, които сме очистили и какви закони може да са нарушени — такива работи.

— И какво мога да направя за теб? — запита Кларк.

— Олдън каза ли ти да се пенсионираш?

— Имам 29 години стаж. И още съм жив. Цяло чудо си е, ако се замисли човек — отбеляза Джон след кратък размисъл.

— Ами ако ти се занимава с нещо, мога да ти дам един телефонен номер. Знанията ти са плюс и можеш да изкараш пари от тях. Да купиш нова кола на Санди, предполагам.

— Каква работа?

— Интересна. Не знам дали ще ти хареса, но, по дяволите, в най-лошия случай ще изкараш един обяд.

— Кой е?

Хардести не отговори, а подаде лист хартия с телефонен номер.

— Обади им се, Джон. Ако не искаш да пишеш мемоари и да ги одобряват хората от седмия етаж.

Кларк се засмя.

— В никакъв случай.

Хардести стана и подаде ръка.

— Съжалявам, че трябва да прекратя срещата, но имам един тон работа. Обади им се или недей, ако не искаш. Ти решаваш. Може би пък ще ти хареса да си пенсионер.

Кларк стана.

— Да. Благодаря.

След ново слизане с асансьора двамата излязоха през предната врата. Джон и Динг спряха до стената и я разгледаха. За някои хора в ЦРУ звездите по нея представляваха загиналите точно както в националното гробище в Арлингтън, само дето там допускаха туристи.