Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Самотна сълза потече по страната на жената, а ръцете й се задвижиха изведнъж, сякаш плетяха невидима плетка.
— Кими в безопасност?
— Да, Пати, Кими е в пълна безопасност. Тя работи много важна работа: полицай е.
— Кими в безопасност.
Алекс кимна в отговор, макар че очите на пациентката гледаха нейде над главата й.
— Кими се обажда, аз в безопасност.
Алекс продължи да кима. Често беше напълно безсмислено да се опитваш да следиш хаотичните приказки на болните от шизофрения. Забеляза, че списанието на Хелън си стои отворено все на една и съща страница.
— Можеш ли да ми разкажеш за детството на Кими? — натисна Алекс, без обаче да смята, че ще получи някакъв полезен отговор.
Ръцете на Пати плетяха все по-бързо.
— Майки в безопасност, Кими в безопасност. Дявол идва, дявол взима.
Изведнъж Пати замръзна, напълно неподвижна. След това бавно наклони глава настрани и се заслуша, макар че в помещението не се чуваше никакъв друг звук. О, за Бога, жено, стига си се разсейвала, помисли си Алекс.
Пати завъртя глава.
— Не, приятелка на Кими. Кими в безопасност.
Тя замълча да чуе отговора, който съществуваше само в главата й.
Пръстите й спряха да плетат, плеснаха бедрото и заплетоха още по-бързо.
— Не, приятелка на Кими. Кими приятелка. Кими в безопасност?
След това впи в Алекс поглед, пронизващ като рентгенов лъч.
— Нали?
Черните като нощ очи сякаш се взираха право в душата на Алекс. Тя кимна утвърдително.
С бързината на пантера Пати се нахвърли върху нея. От изненада реакцията на Алекс закъсня с цяла секунда. Ръцете на Пати скубеха косата й, деряха лицето й. Алекс инстинктивно вдигна ръце да я отблъсне. Сякаш някъде отдалеч дочу виковете на Хелън.
Ръцете на Пати бяха сякаш навсякъде, дращеха скалпа й. От устата на болната излизаше дълбок, гръден звук. По бузата на Алекс покапа слюнка. Потече към устните й и тя усети как й се повдига. Наведе глава да запази лицето си, но вече усещаше как страните и едното й слепоочие започват да парят от драскотините.
Алекс се опита отново да отблъсне Пати, но слабичката възрастна жена се беше надвесила над нея и това й даваше преимущество.
Алекс видя как ръцете на Хелън обгърнаха Пати през кръста и задърпаха, за да я отскубнат от жертвата й. Дясната ръка на болната стискаше здраво косата на Алекс. Когато Хелън дръпна за пореден пък, Алекс изкрещя от болката, когато цял кичур се изтръгна от скалпа й. Свободната ръка на Пати отчаяно се мъчеше да докопа още коса.
— Хванете другата й ръка, аз ще я издърпам! — подвикна Хелън.
Алекс посегна и напипа лявата ръка на болната. Пръстите стискаха косата й много здраво. Пати също дърпаше и очите на Алекс се насълзиха от болка. Тя се зае да разтваря един по един пръстите на стиснатия юмрук.
— Дърпай! — изкрещя на Хелън.
Хелън изтегли Пати назад, но тя продължаваше да размахва ръце към гостенката.
Алекс проследи с поглед как изведоха Пати вън от стаята. Подивелите очи на болната все така не се откъсваха от нея. От сладката възрастна жена в слънчевата градина не беше останала и следа; на нейно място се беше появило фучащо диво животно.
— Почакайте да извикам някой да ви прегледа — каза Хелън и изведе Пати навън.
Щом вратата се затвори, Алекс приглади косата си и стана да си върви. Нямаше никакво намерение да стои тук и минута повече. Преживяването й беше напълно достатъчно. Нищо повече нямаше да измъкне от тази луда.
Когато се настани обратно в колата, се зае да огледа нараняванията си. Дълга драскотина се проточваше от слепоочието чак до челюстта. Беше червена, но не кървеше. Останалата част от лицето й беше на червени петна от ноктите на Пати. Най-големите рани бяха скрити под косата.
Кожата на цялата й глава пламтеше.
Посещението се беше оказало много по-полезно, отколкото беше предполагала: без съмнение си заслужаваше да дойде.
У Пати имаше нещо, което се стори нелогично на Алекс. Тя извади бележника си.
Въпреки лекарствата, натрапливите движения у пациентката бяха ясно изразени. Рядко можеше да се види и подобно системно покриване на всички основни симптоми на шизофренията. Периодичните изблици на агресия, възникващи поразително редовно, също бяха интересни, както и аграматичните, на пръв поглед безсмислени фрази, които жената изричаше.
Алекс потропа с нокти по волана.
— Разбира се! — рече сама на себе си, когато всички парченца от картинката си дойдоха на местата. Алекс не се сдържа и се усмихна на хитро скроения план на лукавата възрастна жена.
Въпреки раните Алекс не можеше да не оцени иронията, че тази шизофреничка беше най-проницателният човек, когото срещаше от години.