![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Осъзнала, че подозренията ѝ са се оправдали, Диан извърна многострадално очи. Тримата актьори стояха вцепенени и смълчани от разкритието. Накрая Диан вдигна измъченото си лице.
– Ваше Величество! – възкликна отчаяно. – Как е възможно?
При вида на вбесената си възлюбена Анри заби поглед в килима под краката му.
– Не съм направил нищо нередно – промърмори той толкова тихо, че напрегнах слух да доловя думите. – Просто разговарях с дамата.
Горкият простодушен Анри, неспособен да измисли навреме правдоподобна лъжа.
– Разговаряхте, а? – просъска Диан. – Ще вляза да попитам мадам Флеминг каква тема сте обсъждали!
Тя се спусна отново към вратата, но неподатливото тяло на Монморанси осуети намерението ѝ.
– Що за непристоен език? Мерете си думите пред краля! – предупреди я той.
Анри го погледна заплашително и Монморанси тутакси млъкна.
– Ваше Величество, поведението ви е предателство спрямо скъпите ви приятели от семейство Гиз и племенницата им, кралица Мария – продължи Диан с по-тих, но не по-малко възмутен глас. – Предавате и сина си, дофина, защото той ще се ожени за детето, чиято гувернантка е такава... такава жена. Колкото до мен... ясно е колко съм оскърбена.
Отбелязах си мислено, че не се сети да спомене съпругата на краля.
– Не исках да нараня никого – прошепна Анри, ала не съумя да я погледне. – Нека го обсъдим утре. И не тук, в коридора. Ще събудим децата...
– Именно заради тях съм длъжна да вдигна тревога! – Проявявайки съвършена политическа ловкост, Диан изля гнева си върху главния съветник. – Казаха ми, мосю Монморанси, че насърчавате връзката! Вие предавате семейство Гиз и Негово Величество, поощрявайки прелюбодейство, което опетнява всички! – Тя се завъртя с патерицата и се обърна към Анри. – Не разбирате ли, кралю, че племенницата им, малката Мария, е поверена на блудница? Как ще се почувстват, когато научат истината? Ако главният съветник защитаваше интересите ви, щеше да ви предупреди да избягвате тази жена.
– Не е виновен той – прошепна Анри. – Аз съм отговорен. Простете ми, мадам, и не се гневете. Бих изтърпял всичко, ала не и неодобрението ви.
Тя вирна брадичка, възвърнала самообладанието и достолепието си, и упрекна Монморанси:
– Служите лошо на краля и позорите приятелите му! Повече не се мяркайте пред очите ми, мосю, и не ми продумвайте, защото няма да ви чуя!
Монморанси – ядосан, ала прехапал език – се взря в краля за подкрепа. Анри извърна очи и кимна на главния съветник да си върви.
Дълбоко в едрата квадратна челюст на Монморанси, точно над брадата му, затрептя един мускул, но той се оттегли бързо – олицетворение на достойнството и хладнокръвието, свел глава, за да не изпепели с поглед Диан.
Стоях застинала в коридора. Монморанси мина край мен и се сепна, ала аз вдигнах показалец пред устните си. Сигурно размисли дали да не предупреди Анри, но бе ядосан на Диан и навярно се надяваше тя да каже нещо, което да задълбочи омразата ми. Продължи напред, оставяйки ме да слушам сама.
Диан проговори първа, с развълнуван, колеблив глас.
– Обичате ли я?
По лицето на Анри се изписа същото разкаяние, с каквото ми бе признал любовта си към Диан.
– Не – прошепна той. – Не, разбира се. – Надигна глас: – Просто повик на плътта... нищо повече. Срамувам се. Надявах се да приключи, преди да оскърбя някого. Преди да нараня вас. Сега обаче мога да ви моля единствено за прошка.
Унижението на краля поохлади гнева на Диан.
– Не искайте прошка от мен, Ваше Величество. Молете за прошка скъпите си приятели, братята Гиз и малката Мария.
Той се поколеба.
– Обещайте ми да не им казвате нищо.
Тя го погледна изпитателно и отговори бавно:
– Няма да кажа нищо на никого, ако ми обещаете да не повтаряте простъпката.
Той въздъхна дълбоко при мисълта, че се отказва от такова удоволствие, после изопна рамене и я погледна право в очите.
– Кълна се пред Бог, че няма да се повтори.
Доволна, Диан кимна, отпращайки го, все едно тя е монархът. После се отдалечи, подпирайки се нестабилно върху патерицата.
– Къде ще...? – подвикна шепнешком той след нея, ала се смути и не довърши въпроса.
Диан не се обърна да го погледне.