Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Моето име е Верееса Уиндрънър, рейнджър съм, а това е Фалстад от Еъри Пийкс. Тук сме, защото търся един човек. Магьосник, висок и млад. Косата му е с цвета на огъня, а когато го видях за последно, той се бе запътил насам. — Тя нарочно пропусна да спомене черния дракон и бе благодарна, че Фалстад се въздържа да допълни тази подробност лично.
— Колкото и да са малоумни магьосниците, особено хората измежду тях, на какво се надява той, отивайки към Грим Батол? — Ром ги изгледа с нарастваща подозрителност, защото историята на Верееса явно му се бе сторила малко скалъпена.
— Не зная — призна тя. — Но мисля, че по някакъв начин е свързано с драконите.
И тогава водачът на джуджетата започна да се смее гръмогласно.
— С драконите? Какво смята да направи той? Може би да освободи червената от нейните окови? Тя ще му бъде толкова благодарна, че от вълнение ще го лапне на една хапка!
За разлика от елфата всички джуджета от хълмовете сметнаха репликата за изключително забавна. За негова чест Фалстад не се присъедини към веселбата, макар че знаеше за Детуинг и вероятно смяташе, че Ронин вече е „лапнат на една хапка“.
— Дала съм клетва и заради нея съм длъжна да продължа напред. Трябва да стигна до Грим Батол и да видя дали не мога да го намеря.
Гимел поклати глава, сякаш не бе сигурен дали е чул правилно.
— Лейди Верееса, аз уважавам твоето призвание, но ти явно не разбираш колко непосилна задача е това!
Тя отново огледа закалената група. Дори в мрака можеше да види умората и фатализма на джуджетата. Те се биеха и мечтаеха да видят земята си свободна, но вероятно смятаха, че това няма да се случи, докато са живи. Възхищаваха се на смелостта, но дори за тях намерението на елфата граничеше с лудост.
— Ти и твоите хора ни спасихте, Ром, за което ви благодаря. Сега ви моля за един прощален дар — да ми покажете най-близкия тунел, водещ към планинската крепост. Аз ще продължа сама оттам нататък.
— Ти няма да пътуваш сама, моя елфска лейди — възпротиви се Фалстад. — Стигнал съм твърде далеч, за да се връщам, а и съм решил да открия един определен гоблин и да му одера кожата, за да си направя ботуши!
— И двамата сте полудели! — Ром видя, че не може да повлияе на никой от тях. Той сви рамене и добави: — Но ви трябва водач до Грим Батол и аз няма да поверя тази задача на друг! Лично ще ви отведа там!
— Не можеш да тръгнеш сам, Ром! — озъби му се Гимел. — Не и когато троловете са се раздвижили, а орките са толкова близо! Ще дойда с теб, за да ти пазя гърба!
Внезапно и останалите от групата решиха, че също трябва да тръгнат с тях, за да охраняват водачите си. Ром и Гимел се опитаха да ги разубедят, но тъй като обикновено всички джуджета бяха еднакво упорити, водачът най-накрая излезе с ново предложение:
— Ранените трябва да се завърнат у дома, а и ще трябва някой да ги пази, докато стигнат. И не искам да спориш, Нарн, защото едва се държиш на крака! Най-добре да хвърлим зарове. Половината от вас, които хвърлят по-високите числа, ще дойдат! Сега кой има един комплект?
На Верееса не й се чакаше, докато групата си проверява късмета, за да определи кои да тръгнат с тях, но нямаше друг избор. Тя и Фалстад наблюдаваха как джуджетата от хълмовете — с изключение на Нарн и останалите ранени — започнаха да хвърлят зарове един срещу друг. Повечето използваха собствените си комплекти, след като на въпроса на Ром бе отговорено с море от вдигнати ръце.
Това бе накарало Фалстад да се засмее.
— Джуджетата от Еъри и от хълмовете може и да се различават, но и сред двата вида са малцина онези, които не носят зарове! — Той бе потупал една кесийка на пояса си. — Виждаш ли какви диваци са троловете? Оставиха ми моите! Разправят, че дори орките обичат тази игра, което ги издига едно стъпало по-високо в очите ми.
След прекалено дълго време според Верееса Ром и Гимел се завърнаха с още седем джуджета, всяко с решително изражение на лицето си. Като ги гледаше, елфата би могла да се закълне, че са братя. Всъщност две от тях май бяха сестри. Брадите бяха белег на красота за представителите на тази раса, и дори женските джуджета бяха брадати.
— Ето ги вашите доброволци, лейди Верееса! Всичките силни и готови за бой! Ще ви заведем до една от пещерите, водеща към тунелите в планината, а оттам нататък продължавате сами!
— Благодаря ви… но нима искаш да кажеш, че всъщност има пътища, които ви позволяват да се придвижвате из самата планина?