Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Но съществуването на патентите прави проблема с героичния изобретател още по-лош. Отново и отново документирам в тази книга как иноваторите съсипват живота си в битки да получат или да защитят патенти върху иновациите си. Самюъл Морз, Гулиелмо Маркони и мнозина други са се ангажирали със съдебни дела, точещи се цели години в опити да оборят претенциите към тяхната собственост. В някои случаи полученият патент е бил твърде общо описан, което отблъсква последваща иновация. Такъв е случаят с патента на капитан Сейвъри с използването на огън за изпомпване на вода, който се засякъл с парния двигател на Нюкомен, или с патентите на Уат върху парата под високо налягане, които забавили подобренията с няколко десетилетия. В една от следващите глави ще се върна към тезата, че интелектуалната собственост в момента е пречка, а не помощ за модерната иновация.
Иновацията е различна от изобретяването
Чарлз Таунс, спечелил с лазера Нобелова награда за физика през 1964 г., много обичал да цитира старо анимационно филмче. В него един бобър и един заек гледат язовира „Хувър“: „Не, не съм го построил аз – казва бобърът. – Но е базиран на моя идея“. Твърде често откривателите и изобретателите се чувстват измамени, че получават твърде малко заслуги или печалба от добра идея, като вероятно забравят или пренебрегват колко усилия са били вложени в превръщането на идеята или изобретението в работеща и достъпна иновация, която действително носи полза на хората. Икономистът Тим Харфорд твърди, че „най-влиятелните нови технологии често са скромни и евтини. Самата достъпност често значи повече от измамната сложност на органичен робот“. Той нарича това „принцип на тоалетната хартия“ по името на проста, но много важна технология, която приемаме за даденост.
Откритието на Фриц Хабер как да фиксира азота от въздуха чрез налягане и катализатор било страхотно изобретение. Но производството на амоняк в големи мащаби и на цена, която обществото е можело да си позволи, се дължи на годините усилени експерименти на Карл Бош, който преодолявал проблем след проблем и заимствал новаторски идеи от други индустрии. Същото може да се каже за проекта „Манхатън“ или за парната машина на Нюкомен, но това правило не се отнася само до големите индустриални иновации. Отново и отново историята на иновациите сочи, че разликата е дело на хората, които намират начини да снижат разходите и да опростят продукта. Неочакваният успех на мобилните телефони през 1990-те години, предвиждан от малцина, се дължи не на някакъв конкретен пробив във физиката или технологията, а на внезапното падане на цените.
Ето какво пише Йозеф Шумпетер през 1942 г.:
„Електрическото осветление не е голям дар за някой с достатъчно пари, за да си купи достатъчно свещи и да плаща на слуги, които да ги сменят. Евтиният плат, евтиният памук и изкуствената коприна, обувките, моторните коли и т.н. са типичните постижения на капиталистическото производство, но не са и ключово подобрение, което означава нещо особено за богатия човек. Кралица Елизабет е имала копринени чорапи. Постижението на капиталистите не се състои в осигуряването на повече копринени чорапи за кралиците, а в това, че ги прави по джоба на момичетата във фабриките срещу все по-намаляващ обем усилия“.
Иновацията често е случайна
Английската дума „serendipity“, която означава „способност за щастливо случайно откритие“, е сътворена от Хорас Уолпол през 1754 г., за да обясни как влязъл в дирите на изгубена картина. Заимствал я от персийската приказка „Тримата принцове на Серендип“, в която, както обяснява Уолпол в писмо, умните принцове „по случайност и с проницателност все откривали неща, които по принцип не търсели“. Това е добре позната черта на иновацията: случайното откритие.
Нито основателите на Yahoo!, нито основателите на „Гугъл“ са се заели с изнамирането на интернет търсачка. Основателите на „Инстаграм“ се опитвали да създадат приложение за игри. Основателите на „Туитър“ се мъчели да изобретят начин, с който хората да намират подкастове. В „Дюпон“ през 1938 г. Рой Плънкет изобретява тефлона по абсолютна случайност. Докато се опитвал да разработи по-добри охладителни течности, той запазил около 50 килограма газ тетрафлуоретилен в цилиндри при температури на сух газ с намерението да ги хлорира. Когато отворил цилиндрите, не всичкият газ се изсипал, част от него се бил полимеризирал и се бил превърнал в твърд бял прах – политетрафлуоретилен или ПТФЕ. Той бил безполезен като охладител, но Плънкет решил да открие какво е всъщност. Оказало се, че веществото е устойчиво на температура и химически инертно, но също така странно неподатливо на триене, иначе казано, по него нищо не полепвало. ПТФЕ намерило приложение в проекта „Манхатън“ през 1940-те години като материал за контейнери за газ флуор, като покритие за незалепващи тигани през 1950-те години, в „Гортекс“ облеклата през 1960-те години, както и на борда на мисиите „Аполо“ към Луната.