Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Джеръл замахна към светещата зелена светлина, идваща от едната страна на изолатора. Внезапно защитната енергийна пелена, която го заобикаляше, изчезна. Той седна.
— Здравей, шефе — гласът на компютъра беше очарователно женствен.
— Здравей, Си Си — провлече той. — Колко дълго бях в медицинската кутия?
— Девет дена.
— Девет…! Трябва да съм бил в по-лошо състояние, отколкото съм мислил.
Джеръл бавно се измъкна от скамейката на изолатора и се изправи. Беше напълно гол, но освен няколкото нови белега на рамото и страната, нищо друго не напомняше за раните, които диваците му бяха нанесли.
Зад него изолаторът автоматично затвори енергийната си клетка и се превърна в една обикновена, монтирана в стената кутия.
Джеръл отиде до масата, където един от обикновените роботи, който шиеше и вършеше общата работа по кораба под ръководството на компютъра, му беше оставил нови дрехи.
— Някакво сведение от Норваг? — попита Джеръл, докато обличаше блестящия черен костюм.
— От няколко дни нямам никакво — каза компютърът. — Данет се е върнал в Маткасен, но нямам друга информация за теб. Изглежда, че брат ти е изчезнал.
Изчезнал. Така както Джеръл беше изчезнал за Нарин. Той прокара ръка по костюма, който изглеждаше като втора кожа.
— Имаше ли късмет в търсенето на Сантар? — попита Си Си. Проследих движението ти и разбрах, че се надяваш да получиш сведения от тази жена Ксиант.
Компютърът, програмиран да изразява различни човешки емоции, произнесе името на Ксиант с известна нотка на неодобрение.
Джеръл сбърчи вежди.
— Не. Никакъв.
Истината беше, че се провали от начало до край. Ако това, което каза Ксиант, беше вярно, ако Сантар беше наистина мъртъв, то нищо не можеше да се направи повече.
Внезапно Джеръл се почувства по-уморен, отколкото когато беше в медицинския изолатор. Ако Сантар беше мъртъв, то той оставаше единственият жив член на семейството им.
Въпреки това нещо в него, нещо напълно ирационално, твърдеше, че Сантар не е мъртъв и че Джеръл би усетил, ако е така.
Но какво трябваше да направи сега? Ако Сантар беше жив, как щеше да успее да го намери? Той опита всичко, което можеше да измисли, и нищо не го доведе при изчезналия му брат.
И какво ставаше с Нарин? По някакъв начин трябваше да разбере дали тя е на сигурно място.
Джеръл пристъпи към вратата на медицинската стая.
— Гладен съм — съобщи той. — Първо ще хапна, после ще помисля какво да правя.
Вратата се отвори, за да го пропусне навън, и тихо се затвори след него. Джеръл се обърна и се насочи към своя апартамент. Корабът беше голям, много по-голям, отколкото беше нужен за двама души, и той предпочиташе да има лични стаи. След като си прекарал седмици, а понякога и месеци в Космоса, малкият кораб става неприятно тесен.
— Шефе! — Джеръл слушаше с половин ухо. Вероятно Си Си трябваше… Не, не можеше да намери Нарин по този начин. Какво ако…? — Възникна малък проблем при транспортирането ти обратно на кораба — Си Си говореше бавно, като че ли си налагаше да каже нещо, което предпочиташе да не прави.
— Какъв проблем?
Джеръл не беше в настроение да слуша забележки за екипировката, която трябва да се подмени. Когато компютърът не отговори, той попита нетърпеливо:
— Е? Какъв е проблемът?
Този път нежеланието в гласа на Си Си не можеше да бъде сбъркано.
— Мисля, че е по-добре да дойдеш в работния сектор и сам да видиш — каза той.
Ядосан от настоятелността на Си Си, Джеръл разсъждаваше, като не обърна внимание на предложението на компютъра. Работният сектор не беше нищо повече от една класна стая с огромни екрани и няколко компютърни контролни табла, които даваха на Си Си достъп до разширени данни. Джеръл сам понякога работеше там, тъй както и пътниците, които понякога возеше. Какъв проблем можеше да има там, който толкова да разтревожи Си Си?
Но на Си Си не му беше присъщо да се колебае. Джеръл зави наляво при следващото кръстовище, после надясно по коридора, който го изведе право пред вратата на работния сектор. Вратата се отвори и той пристъпи изумен.
В края на слабо затъмнената стая главният екран работеше. На него постоянно се сменяха картини от собствената му планета Аркана — Господарския дворец, руините на Ташнар, художественото училище в Криметеа.
Пред компютърния контролен блок, с гръб към него седеше слаба фигура, чието внимание беше приковано върху екрана пред него или нея. Непознатият посетител имаше къса черна коса и беше облечен, доколкото Джеръл можеше да види, в зелен еластичен костюм, който блестеше дори при оскъдната светлина в стаята.