Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Ургит сви рамене.
— Той е един от слугите на Сади — каза той. — Или поне така ми казаха.
— Едва ли, Ургит. Това е принц Келдар от Драсния — най-известният шпионин в целия свят.
— Почитаемият сенешал е твърде щедър в хвалбите си — отбеляза Силк скромно.
— Отричаш ли, че уби войниците, които Таур изпрати да те арестуват, когато интригата ти в Рак Госка беше разкрита? — каза Оскатат обвиняващо.
— Не знам дали бих използвал точно думата „уби“, почитаеми — трепна Силк. — Е, ще призная че имаше малко недоразумение, но това е доста нетактичен начин за представяне на нещата.
— Ваше величество — каза старият мург. — Този човек е отговорен за смъртта на Дорак Ургас, вашия най-голям брат. Има отдавнашна заповед за неговата незабавна екзекуция. Веднага ще наредя да доведат палача.
15.
Изражението на Ургит стана хладно. Очите му се присвиха и той започна да гризе нервно ноктите си.
— Добре, Сади — каза той, — какво означава всичко това?
— Ваше величество… — Евнухът разпери ръце.
— Не ми се прави на невинен — рече Ургит. — Знаеше ли за този човек? — Той посочи Силк.
— Ами да, но…
— И реши да не ми казваш? Каква е играта ти, Сади?
Евнухът се поколеба и по челото му избиха капчици пот. Дурник и Тот минаха край Оскатат и небрежно се подпряха на стената от двете страни на вратата.
— Е, Сади? — настоя Ургит. — Чувал съм за този принц Келдар. Той е не само шпионин, но и убиец. — Очите му внезапно се разшириха. — Значи е това! — задъха се той и погледна Силк. — Белгарион ви е изпратил да ме убиете — теб и останалите алорни?
— Не говори безсмислици, Ургит — обади се лейди Тамазин от креслото си. — Ти прекара часове с тези хора, откакто са тук. Ако са искали да те убият, досега щеше да си мъртъв.
Той обмисли казаното.
— Добре, принц Келдар. Говори. Искам да знам какво точно правите тук. Говори.
Силк сви рамене.
— Нещата стоят така, както казах на почитаемия Оскатат, ваше величество. Аз просто минавам оттук. Имам работа в друга част на света.
— Коя част?
— Тук-там — каза Силк уклончиво.
— Тук обаче ще получа някои верни отговори — закани се Ургит.
— Да изпратя ли за палача, ваше величество? — попита Оскатат злокобно.
— Това може би не е лоша идея — съгласи се Ургит.
Сенешалът се обърна, но Дурник и безразличният Тот му попречиха да излезе. Ургит веднага схвана ситуацията и посегна към звънеца, чийто сигнал веднага щеше да напълни стаята с въоръжени мурги.
— Ургит! — извика лейди Тамазин. — Не! — Той се поколеба. — Прави каквото ти казвам!
— Какво? — попита той.
— Огледай се — каза му тя. — Ако само докоснеш този звънец, някой от тези хора ще ти пререже гърлото преди да успееш дори да го дръпнеш.
Изражението му изведнъж стана уплашено и той свали ръка. Сади прочисти гърлото си.
— Ваше величество — каза той. — Смятам, че кралицата майка много добре разбра положението. И двамата сме в позиция да си причиним взаимно голямо неудобство. Няма ли да е по-мъдро, ако обсъдим нещата разумно преди да е станало някое недоразумение?
— Какво искаш, Сади? — попита го Ургит с леко разтреперан глас.
— Само това, което възнамерявахте да направите през цялото време, ваше величество. Както каза Келдар, имаме работа в друга частна света, която не ви засяга пряко. Дайте ни кораба, който така и така щяхте да ни дадете, и в замяна ние ще заведем вашия дагаш в Рак Хага, както обещахме. След това ще продължим с личните си работи. От това по-справедливо накъде?
— Послушай го, Ургит — каза лейди Тамазин. — Той говори умно.
Ургит се колебаеше.
— Наистина ли мислиш така, майко?
— Как могат да ти навредят, след като пресекат малореанските граници? — попита тя. — Ако те притесняват, просто ги махни от Рак Урга колкото е възможно по-бързо.
— Всички освен този. — Оскатат посочи Силк.
— Но ние наистина се нуждаем от него, господарю — каза Сади учтиво.
— Той уби Дорак Ургас — каза инатливо сенешалът.
— Можем да му дадем медал за това по-късно Оскатат — рече Ургит и Оскатат се втренчи в него. — О, стига вече, приятелю. Ти мразеше Дарак толкова, колкото и аз.
— Той беше мургски принц, ваше величество. Убийството му не може да мине безнаказано.
— Изглежда, забравяш, че аз убих десетина от собствените си братя — също мургски принцове, в борбата за трона. Планираш ли да накажеш и мен? — Ургит погледна Сади. — Въпреки това мисля, че няма да е зле да запазя Келдар тук в Дроджим. Нещо като форма на обвързване. И веднага щом заведете Кабах в Рак Хага, ще го освободя и той ще може да ви настигне.
Сади се намръщи.