Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Да, всички сме добре. Влез. Децата вече спят, а жена ми отиде при една приятелка. Няма да се върне скоро, затова ще бъдем сами.
— Хубаво.
Аарон запали само една лампа. Обстановката в къщата беше спартанска. Семейство Ядид не бяха богати, но се грижеха добре за мебелите си. Подбраните от женска ръка цветя и цветни репродукции на картини по стените правеха атмосферата в дома им приятна. Йосиф отказа на предложението да пийне нещо и двамата бързо седнаха.
— Знам, че съм го казвал по време на всичките ни срещи — изпадна във възторг равинът, — но отново искам да повторя колко много означава за мен да помагам на теб и на любимия ни Израел.
Йосиф погледна честното му лице, видя искреността в очите му и се запита колко ли години бяха минали от времето, когато и той вярваше толкова силно в онова което правеше.
— Дълг на всеки евреин е да помага на родината ни и е хубаво да намериш човек, който знае това и с готовност го приема. Евреите в Америка само дават пари, и то ако не са твърде много.
— Баща ми често говореше за това — съгласи се Аарон.
— Е, приятелю, какво научи?
— Постъпи разумно, като дойде при мен. Имам новина, но не откъдето си мислиш. На север живее само едно еврейско семейство. Свързах се с тях, но те не бяха чували нещо необичайно да става близо до границата. Но братът на най-добрата приятелка на жена ми има магазинче в Накфа. Та той каза, че от много дни по пътищата там работи багер.
— Да, спомням си, че го видях. Сигурно е държавна собственост.
— Не. Магазинерът често разговарял със собственика на машината и научил, че човекът чака нареждане да закара багера си край платото Хажер за някаква тайна работа. — Аарон се зарадва на интереса в очите на Йосиф. — Днес разбрах, че багерът е напуснал Накфа и е потеглил към Хажер или по-точно към място, което номадите наричат Долината на мъртвите деца.
— Знаеш ли къде се намира тази долина?
— Чувал съм, че е лошо място. По време на войната там имаше кръвопролития. Седемстотин еритрейски войници бяха убити в изненадваща артилерийска атака, но и преди хората са отбягвали да ходят там. Еритрея е пълна със суеверия и доколкото знам, Долината на мъртвите деца е едно от местата, от които туземците най-много се страхуват.
— Знаеш ли защо?
— Не. Не вярвам в суеверия. Те са присъщи на невежите и необразованите. Много от номадските кланове все още са анимисти. Те почитат дедите си и извършват езически ритуали. Глупавите им страхове не представляват интерес за учен човек като мен.
Йосиф положи усилие да не се усмихне подигравателно. Аарон беше сноб, макар че нямаше образование.
— Как мога да намеря долината? Равинът му даде сгънат лист хартия.
— Това е стара военна карта, който показва къде се намира долината. С червен кръст е отбелязано мястото, където са били убити еритрейците. Доколкото виждам, дотам няма пътища и трябва да прекосиш река Адоба, а приятелят ми каза, че е преляла.
Йосиф погледна картата. Още не бяха върнали самолета, който бяха използвали, за да изпреварят Мърсър при пристигането му в Асмара. Щяха да прелетят над реката. Съдейки по онова, което бе видял от пустинята на север, докато се връщаха в Накфа, нямаше да има проблем да намерят равно място близо до долината, където да се приземят. Той се усмихна.
— Ти се справи отлично и когато се върна в Израел, обещавам, че ще се погрижа децата ти да получат финансова помощ, за да учат в Университета на Тел Авив.
Преди Аарон да изкаже благодарността си, съпругата му се върна. Той й каза за обещанието на Йосиф и тя се втурна в стаята и прегърна израелеца. По лицето й се стичаха сълзи от щастие. Жената развълнувано заговори на еритрейски.
Йосиф почти не обърна внимание на радостта й. Той планираше следващия, вероятно последен етап на операцията. Мърсър сигурно беше при мината, когато се бяха свързали с него, и бе излъгал за местонахождението си Американецът бе блъфирал и Йосиф се ядоса от тази оби да. Израелският агент бе казал на Мърсър, че Хари Уайт ще загуби лявата си ръка, макар че нямаше намерение да изпълни заканата си. Но сега? Да, сега щеше да запо вяда да го направят. Щеше да запише звуците на касето фона, който носеше, както бе сторил с предишното си съобщение на Уайт.
Ако Мърсър бе открил мината и работеше, за да я отвори отново, тогава нямаше смисъл екипът му да се връща в Асмара, след като стигне до долината. А и след тази нощ Йосиф не можеше да си позволи да го видят в страната.
— Йосиф? — прекъсна мислите му Аарон.
— Да?
— Съпругата ми иска да направи нещо за теб, за да ти благодарим, може би вечеря в твоя чест.