Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Моля, заемете мястото си, лейди Малори! — Едва острите думи на пазителя на печата я накараха да се обърне към масата с форма на подкова в единия край на помещението. Лицето й беше напълно спокойно.
В средата седеше кралят, огромното му, богато резбовано кресло беше издигнато над останалите. Хенри бе облечен изцяло в черно, само от разрязаните ръкави блестяха пурпурно и златно. На гърдите му беше избродирана златна роза. Месестите му ръце, по които пръстените се състезаваха по блясък със звездите на тавана, почиваха върху облегалките.
Гуинивър направи дълбок реверанс и черните й поли се разпростряха грациозно около нея. Главата, закрита с тъмносиво боне, остана смирено сведена.
Лорд-пазителят на печата, който седеше отдясно на краля, носеше черна наметка, обточена със снежнобяла хермелинова кожа. Несъзнателно плъзна ръка, скрита в украсена с бисери ръкавица, по здраво вързаната торбичка на колана си. Тя съдържаше тайния печат, знака на достойнството му.
Епископ Гардинър, целият в червено, седеше отляво на краля. Ъгловатото му лице беше изкривено, очите остри, пронизващи, пълни с подозрение. Другите лордове бяха непознати на Гуинивър, но когато се надигна, не се побоя да ги огледа. Те я зяпаха с любопитство, в което нямаше и капчица доброжелателство.
Гуинивър зае мястото, което й бе посочил пазителят на печата. Нисък стол без облегалки за ръцете извън подковата. От двете страни на помещението имаше пейки за свидетели и зрители. Тя долови мърморене, безпокойство, шумолене на коприна и кадифе. Хю дьо Босер беше между мъжете на първата редица, готов да стане и да даде показанията си, щом го повикат. Тъй като седеше точно зад нея, тя не можеше да го види. Виждаше само величествената фигура на краля и членовете на държавния съвет.
Скръстила ръце в скута си, тя чакаше спокойно.
— Вие сте тук, за да се защитавате срещу обвинението, че сте виновна за смъртта на поне един от съпрузите си. Какъв е отговорът ви, мадам?
— Аз съм невинна в смисъла на законите, милорд.
— А какво ще кажете по обвинението, че сте омагьосали четирима мъже, привлекли сте ги в леглото си с магьосничество и с помощта на дяволско изкуство сте ги накарали да ви предоставят имотите си. Какво ще кажете по това обвинение, мадам? — Епископ Гардинър издаде напред избръснатата си до синьо брадичка, наведе се над масата и забарабани с пръсти по полираната махагонова повърхност.
Тя си представи четиримата си съпрузи, единият от които бяха глупак, другият — чудовище, а Стивън Малори обединяваше в себе си и двете. Дори само мисълта, че ги е омагьосала, беше смешна. Може би беше омагьосала Тимъти, но и тя беше омагьосана от него. Страстта, която ги беше събрала, нямаше нищо общо с магьосническото изкуство.
— Е, мадам, какъв е отговорът ви? — попита гневно епископът.
Много й се искаше да покаже презрението си към този фанатичен църковен княз със святкащи от набожно усърдие очи, но трябваше да се въздържа. Той жадуваше за жертва и не му трябваше много, за да я прати на кладата. Въпреки абсурдността си уличаването в магьосничество беше най-опасната точка от обвинението, тъй като нямаше с какво да бъде оборена.
Отговорът й прозвуча спокойно:
— Аз не познавам магьосническото изкуство, милорд епископ, и никога не съм била обвинявана в магьосничество. Съпрузите ми влязоха в леглото ми по своя воля. — Тя посрещна овладяно безумния му поглед, но стисна здраво ръце, за да не издаде треперенето им.
— Мадам, аз храня подозрението, че сте планирали браковете си много грижливо. — Гласът на пазителя на печата я стегна като змия. — Аз съм на мнение, че сте си избирали мъже, които след смъртта си ще ви направят още по-богата; мъже, които по необясним начин са подписали съставените от вас договори.
— Точно така — намеси се епископът. — Никой разумен мъж не би направил глупостта да позволи на една жена да добие власт над него, ако не е бил омагьосан.
— Моите съпрузи знаеха, че съм получила солидно юридическо образование и че имам талант да управлявам имотите, милорди.
— Този талант включва ли и умението така да манипулирате документите, че да подкрепят твърденията ви? — попита ехидно лорд-пазителят на печата. — Признайте, мадам, че договорът между Роджър Нийдхем и първата му съпруга, сключен преди сватбата им, се появи… ами, точно навреме. Как така го показахте точно в момента, когато искането на лорд Хю стана очевидно и неоспоримо? Натрапва се въпросът защо отдавна не сте ни го показали. Доколкото знам, сте водили неколкомесечна кореспонденция с лорд Хю, без да споменете за съществуването на този толкова важен документ. — Коравият, настойчив мъжки поглед се опита да разгадае изражението й.