Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Когато привърши обиколката си, слънцето вече надничаше над хоризонта, пръскайки рязка утринна светлина. При палатката Таланвор и Ламгвин измъкваха навън сандъци под указанията на Лини, докато Мейгдин и Бреане като че ли подреждаха вещи върху една широка ивица суха трева — одеяла и ленени завивки главно, както и дълги яркоцветни платна сатен, с които трябваше да се покрива леглото, което той беше изхвърлил. Файле сигурно беше вътре, защото нейните идиотчета се мотаеха недалече от палатката. Виж, за тях мъкнене и влачене нямаше. По-безполезни бяха от плъхове в обор.
Перин си помисли дали да не прескочи да нагледа Дръжливко и Стъпко, но когато обърна очи през дърветата към коневръзите, го видяха. Не по-малко от трима налбанти се изстъпиха смутено напред и го загледаха. Бяха едри мъжаги в кожени престилки и си приличаха като яйца в кошница, макар че на Фалтон му беше останала съвсем малко побеляла коса на темето, Емин беше посивял, а Джерасид още не беше стигнал средна възраст. Като видя тази гледка, Перин изръмжа. Сложеше ли ръка на някой от конете, щяха да се засуетят около него, а вдигнеше ли копито, щяха да се облещят. Единствения път, когато се бе опитал да подмени износена подкова на Дръжливко, всичките шестима налбанти наскачаха и грабнаха сечивата, преди да може да ги пипне, и едва не прекатуриха дорестия в напора си те да свършат работата.
— Боят се, че не им вярваш — промълви изведнъж Ейрам. Перин го изгледа изненадано, а Ейрам сви рамене под шареното си палто. — Говоря с тях понякога. Смятат, че ако един лорд сам се грижи за конете си, трябва да е защото не разчита на тях. И че сигурно се каниш да ги изгониш, а няма как да се приберат по домовете си. — По тона му личеше, че ги смята за глупави, дето мислят така, но бившият Калайджия изгледа Перин накриво и отново неловко сви рамене. — Мисля, че освен това са и смутени. Те смятат, че щом не се държиш както подобава на един лорд, това се отразява и на тях.
— Светлина! — измърмори Перин. Файле му беше казвала същото — поне за тава, че се смущавали — но той беше смятал, че това са само приказки на една щерка на лорд. Файле беше отрасла, обкръжена от слуги, но как можеше една знатна дама да знае как мисли един човек, който трябва сам да си заработи залъка? Той отново погледна навъсено към коневръзите. Вече петима от налбантите бяха застанали един до друг и го гледаха. Смутени, че иска сам да се погрижи за конете си, и притеснени, че не им възлага друга работа. — Ти наистина ли смяташ, че трябва да се държа като последен тъпак в копринени долни гащи? — попита Перин. Ейрам примигва и заби поглед в ботушите си. — Светлина! — изръмжа Перин.
Забелязал крачещия откъм колите Бейзъл Джил, Перин тръгна да го срещне. Не смяташе, че се е справил много добре вчера в усилието си да накара Джил да се отпусне. Дебелият мъж си мърмореше и пак триеше с кърпа главата си, плувнал в пот под опърпаното си тъмносиво палто. Дневната горещина вече беше започнала да се усилва. Той не забеляза Перин, преди да го доближи съвсем, и тогава подскочи, натика кърпата в джоба на палтото и се поклони. Изглеждаше изчеткан и ощавен като за празник.
— А. Милорд Перин. Вашата лейди ми нареди да откарам една кола в Бетаал. Заръча ми да ви намеря малко табак от Две реки, ако мога, но не знам дали ще е възможно. Листото от Две реки винаги е било скъпо, а търговията напоследък не е както беше.
— Пратила те е да ми търсиш табак? — каза намръщено Перин. Предположи, че тук е заровено нещо тайно, но все пак… — Аз купих цели три сандъка, две села назад. Ще стигне за всички.
Джил поклати решително глава.
— Не е като листото от Две реки, а вашата лейди казва, че то най-много ви харесва. Геалданското листо ще свърши работа за другите. Аз ще съм вашият шамбаян, тя така го рече, и ще снабдявам вас и нея с това, от което имате нужда. Всъщност няма да е много по-различно от онова, което правех и в „Благослова“. — Подобието, изглежда, го развесели, защото коремът му се разтресе в тихо кискане. — Доста голям списък имам, макар че не знам колко от всичко това ще мога да намеря. Добро вино, билки, плодове, свещи и лой за лампи, промазано платно и восък, хартия и мастило, куки за плетене и игли, о, какво ли не. Таланвор и Ламгвин тръгват с мен, и още няколко души от поданиците на вашата лейди.