Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна подписа поредния документ и се зае с разходите за конюшните: слама и зърно, ковачът, принадлежностите за оседлаване, закупуване на нови седла на мястото на изчезнали, ремонт на конюшнята, след като един от конете разбил клетката си, а няколко други, очевидно уплашени от нещо през нощта, счупили оградата и избягали. Нямаше да е зле да се срещне с конярите и да настоява да изпълняват по-съвестно задълженията си. Натопи писалката в мастилото, пак подпис.
Докато оставяше документа с разходите по конюшните на купчината при другите, които вече бе разгледала, подписала и завела в счетоводната книга, някой тихичко почука на вратата. Тя взе следващия документ от купчината с непроверените — доста обемен иск от страна на месаря — и се зае да преглежда цифрите. Досега не бе имала никаква представа колко скъпо излиза поддържането на Двореца на пророците.
Тихото почукване се повтори. Вероятно Сестра Фийби или Сестра Дулсиния искаха да й донесат друга купчина сметки. Тя не можеше да смогне да подписва всичко, което й носят. Как ли е успявала Прелат Аналина да се справи с цялата работа? Вирна се надяваше да не е Сестра Лиома, дошла отново да я уведоми за някоя бъркотия, която Прелатът е причинила с необмислено действие или коментар. Може би този, който чука, ще си помисли, че Прелатът е прекалено заета и ще се откаже, ако тя не отговори.
Заедно с добрата си стара приятелка Фийби Вирна бе назначила за своя администраторка и Сестра Дулсиния. Нямаше да й навреди да използва опита на възрастната Сестра в своя полза. Освен това така можеше да я държи под око. Самата Дулсиния си бе направила устата за тази длъжност, изтъквайки своите „познания на дворцовите дела“.
Ползата от назначаването на Сестрите Лиома и Филипа за „доверени съветнички“ беше — ако не друго, — че така държеше и тях под око. Нямаше им доверие. Всъщност нямаше доверие на никого. Не можеше да си го позволи. Въпреки това трябваше да признае, че бяха добри съветнички, винаги се отзоваваха с готовност на въпросите й и ревниво пазеха интересите на Прелата и Двореца. Дори фактът, че не намира никаква проява на нелоялност в поведението им, я озадачаваше.
Чукането се повтори — любезно, но настоятелно.
— Да! Какво има?
Дебелата врата се открехна, колкото да се покаже русата глава на Уорън. Той видя намръщеното й лице и се усмихна широко. Вирна мерна Сестра Дулсиния да протяга врат към стаята иззад него, за да види докъде е стигнала Прелатът с купчините. Уорън се пъхна вътре.
Огледа мрачната стая, преценявайки критично направените промени. След фаталната битка на предшественичката на Вирна със Сестрите на мрака кабинетът на Прелата бе почти изцяло разрушен. Екип работници бе извършил ремонт светкавично, за да не изпитва неудобства новият Прелат. Вирна знаеше на каква цена. Беше видяла разходния лист.
Уорън застана от другата страна на тежката орехова маса.
— Добър вечер, Вирна. Май здравата си се затрупала с работа. Важни дела, предполагам, щом си тук толкова до късно.
Тя стисна устни. Преди да се впусне в дълга тирада, в кабинета й се провря главата на Дулсиния, възползвала се от възможността, предоставена й от незатворената зад посетителя на Прелата врата.
— Току-що свърших с поръчките за утре, Прелате. Да ви ги донеса ли да им хвърлите един поглед, би трябвало вече да сте свършила с останалите?
Вирна я погледна унищожително и й посочи с пръст вратата. Сестра Дулсиния трепна. Пронизителните й сини очи огледаха стаята, Уорън, след това пръстите й покорно пригладиха сивата й коса.
— Мога ли да ви бъда полезна с нещо, Прелате?
Вирна скръсти ръце на масата.
— Да, да, Сестро, можете. Вашият опит ще ми бъде от неоценима помощ в този случай. — Вирна вдигна един лист от купа. — Искам незабавно да отидете в конюшните. Там като че ли се е появил проблем, изглежда ми малко странно.
Сестра Дулсиния се оживи:
— Проблем ли, Прелате?
— Да. Изглежда, са изчезнали няколко коня.
Сестра Дулсиния се наклони напред и — както си й беше маниерът — сниши глас:
— Доколкото си спомням от доклада, за който говорите, Прелате, конете са се изплашили от нещо през нощта и са избягали. Просто още не са се върнали, това е всичко.