Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Джулиън се обърна към стълбата, проследи погледа на събеседника си и видя застаналата на стълбата Тамсин, стиснала конвулсивно дървения парапет. С другата ръка придържаше полите си, готова да направи следващата крачка. Въздухът вибрираше от напрежение и той изпита абсурдното чувство, че Тамсин и човекът, с когото беше разговарял, са били ударени от гръм.
Разбира се, това беше абсурдно. С късата си коса и чуждестранния си вид Тамсин беше необичайна гледка в това отдалечено място и интересът на лорд Пенхалан със сигурност беше предизвикан от това. Джулиън реши, че не е нужно да ги представя един на друг.
— На вашите услуги, Пенхалан — проговори учтиво той, поклони се леко и тръгна към изхода.
— Сейнт Симон. — Седрик с мъка откъсна поглед от жената на стълбата. Лицето му беше загубило обичайния си цвят. — Да се надявам ли, че ще се срещаме по-често отпреди, щом възнамерявате да прекарате лятото в Трегартън?
— Може би — отговори със същия леден тон Джулиън. — Но се погрижете да държите племенниците си далече от земите ми, Пенхалан. Ако се осмелят да се явят пред очите ми, не мога да гарантирам за последствията. — Той излезе навън, без да чака отговор.
Ала Седрик не беше чул нищо. Погледът му отново потърси фигурата на стълбището, която се раздвижи, спусна се с леки стъпки по стълбите и взе последните две стъпала наведнъж. Тя се мушна покрай него и последва Сейнт Симон в двора.
Седрик отиде до вратата, за да проследи как Сейнт Симон помогна на младото момиче да възседне великолепен бял арабски кон. После им обърна гръб и се върна в гостилницата.
Селия се беше върнала в Корнуол. Или духът на Селия.
На излизане от двора Тамсин обърна глава и претърси с поглед прозорците на гостилницата, но не видя нищо. Вуйчо й беше някъде вътре. Кръвта зашумя в слепоочията й. Седрик Пенхалан беше жив и тя щеше да му отмъсти за злото, което беше сторил на майка й.
15
Рано на следващата сутрин Тамсин се събуди под цяла планина от завивки и в първия момент не можа да разбере къде се намира. Очите й бяха затворени, тялото й още не беше напълно будно, но всички сетива й казваха, че е настъпила някаква промяна. Усещаше приятна топлина. Тя отвори бавно очи, защото я беше страх, че сетивата са я измамили.
Навън грееше слънце. И не беше само един отделен слънчев лъч или два, цялата стая беше заляна от златната светлина на слънцето. В лъчите танцуваха фини прашинки, намерили път през двойния прозорец, а шлифованите стъклени кани на скрина блестяха като сини и червени диаманти.
Тамсин отметна завивките и скочи от леглото. Изхлузи нощницата през главата си и се протегна, наслади се на слънчевата топлина върху голото си тяло. Кожата й прие с благодарност топлите лъчи и Тамсин имаше чувството, че е излязла за първи път от тъмна пещера след неколкомесечен зимен сън.
Тя изтича до прозореца и го отвори. Погледна панорамата, която се простираше пред очите й, и спря да диша от възхищение. Снощи пристигнаха по тъмно и тя не можа да види почти нищо от къщата и околностите й. Прибраха се веднага в къщата, за да избягат от дъжда, и Тамсин видя само запалени свещи, които хвърляха сенки по тъмната дървена ламперия, гипсови тавани, огън в огромни камини и широка двойна стълба, която водеше към втория етаж.
След като представи гостенката си и придружителите й на персонала, Сейнт Симон побърза да се извини и изчезна. Отведоха Тамсин в голяма ъглова стая, обзаведена с огромно легло с балдахин, стените тапицирани със скъпоценен плат, блестящият под от дъбови дъски покрит с дебели килими. Очевидно любопитни, но мълчаливи слуги й донесоха гореща вода и табла с ядене, докато Хосефа изваждаше от куфарите дрехите, които бяха накупили в Лондон. Много скоро Тамсин се отпусна с безкрайно облекчение в удобното легло. След нощите, прекарани в крайпътните странноприемници, тя се наслади на чистите, приятно ухаещи чаршафи и удобния матрак и потъна в дълбок сън.
А сега стоеше пред отворения прозорец и виждаше съвсем друг свят. Пред очите й се простираха безкрайни ливади, разделени с лехи от ярки цветя, зад тях се виждаше морето, което светеше ясносиньо под утринното слънце. От двете страни се простираше брегът, който тук образуваше силно вдаден навътре залив. Белите скали се открояваха ярко на фона на морето и небето.
Тамсин отиде до източния прозорец и отвори и него. Опря лакти на перваза и се наведе навън. И тази гледка беше великолепна. Изгряващото слънце позлатяваше водите на река Фоуей; лодките, закотвени в устието, искряха във весели цветове, покривите на малкото рибарско село Полруан от другата страна на реката също блестяха.