Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла не беше убедена, че последната и дарба и се нрави.
— Аз не познавам Майка, или дарове. Аз мислила Пещерен лъв, мой тотем, изпратил Уини.
Мамут се изненада.
— Пещерният лъв е твой тотем?
Айла забеляза изражението му и си спомни колко трудно беше на хората от Клана да повярват, че едно женско същество може да бъде закриляно от мощен мъжки тотем.
— Да. Мог-ър ми каза. Пещерен лъв избрал мен и направил знак. Аз покажа на тебе — обясни му Айла.
Тя развърза каиша на панталона си и го смъкна достатъчно, за да му покаже левия си хълбок с четирите успоредни резки, направени от остри нокти, свидетелство за срещата и с пещерен лъв.
Белезите бяха стари, отдавна зараснали, забеляза Мамут. Трябва да е била много малка. Как ли се е могло едно малко момиченце да се измъкне от лапите на пещерен лъв?
— Какво е станало, че си получила тези белези? — попита той.
— Аз не помни…, но има сън.
Мамут наостри уши.
— Сън ли? — подкани я той да разправя.
— Понякога се повтаря. Аз съм на тъмно, малко място. Влиза светлина през малък отвор. Тогава — тя затвори очи и преглътна — нещо застава пред светлина. Аз уплашена. Тогава влиза лапа на голям лъв, много остри нокти. Аз пищя, събуждам се.
— Наскоро и аз сънувах пещерни лъвове — каза Мамут. — Затова се интересувам, толкова от твоя сън. Сънувах група пещерни лъвове, които се грееха на слънце в откритата степта през горещ летен ден. Имаше две малки. Едното, женско, се опита да играе с мъжкия лъв, един такъв голям, с червеникава грива. Женското лъвче замахна с лапа и го мацна по муцуната, така нежно, сякаш само искаше да го докосне. Големият мъжки лъв я отмести настрана, после я натисна с предната си лапа и я облиза с големия си грапав език.
Айла и Джондалар слушаха като хипнотизирани.
— И тогава изведнъж — продължи Мамут — настъпи смут. Към тях препускаше стадо северни елени. Отначало помислих, че ги нападат — сънищата често имат по-дълбок смисъл, отколкото изглежда на пръв поглед — но тези елени бяха обзети от паника и като видяха лъвовете се разпръснаха. В тази бъркотия братчето на мъничката лъвица попадна под копитата им. Когато всичко утихна, лъвицата се опита да накара малкото да се изправи, но не можа да го върне към живот и накрая тя си тръгна заедно с малката женска лъвица и останалите от групата. Айла се бе вкаменила.
— Айла, какво има? — попита Мамут.
— Бебчо! Бебчо беше брат. Аз преследвам северни елени, на лов. По-късно намирам малко лъвче, наранено. Отнасям в пещера. Лекувам го. Отглеждам като бебе.
— Пещерният лъв, който си отгледала е бил отъпкан от северни елени? — Сега Мамут беше слисан. Това не можеше да бъде просто съвпадение или сходство в обстоятелства. Тук се криеше силно послание. Той винаги беше чувствал, че сънят с пещерните лъвове би трябвало да се тълкува със символичните си ценности, но тук смисълът беше много по-дълбок, отколкото бе подозирал. Това надхвърляше Търсенето и далеч надминаваше неговия опит. Нужно беше да го обмисли задълбочено; прииска му се да узнае още нещо. Айла, ако нямаш нищо против, би ли ми отговорила…
Прекъсна ги остра свада.
— На теб изобщо не ти пука за Фрали! Та ти дори не плати прилична Булчинска цена! — пищеше Крози.
— А на теб не ти пука за нищо друго, освен за собствения ти статус! Омръзна ми да слушам, че нейната Булчинска цена била ниска. Платих колкото поиска, никой друг не би го направил.
— Какво искаш да кажеш с това, че никой друг не би го направил? Ти ми се молеше за нея. Каза, че ще се грижиш за нея и нейните деца. Каза, че с удоволствие ще ме приемеш в твоето огнище…
— Е, не те ли посрещах гостоприемно? Не беше ли така? — извика Фребек.
— И ти наричаш това гостоприемство? Кога си показал уважението си към мен? Кога си ме почел като майка?
— А ти кога си показала, че ме уважаваш, а? Възразяваш на всяко нещо, което кажа.
— Ако някога беше казал нещо умно, никой нямаше да ти възрази. Фрали заслужава повече. Виж я, отново е благословена от Майката…
— Мамо, Фребек, моля ви, спрете да се препирате — намеси се Фрали. — Искам да си почина малко…
Тя имаше изпосталял и измъчен вид, който тревожеше Айла. Докато свадата бушуваше, лечителката в нея забеляза колко угнетена бе бременната жена. Тя стана и се приближи до Огнището на Жерава.