За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Неотворено.
— Неотворено — съгласи се той. — Та на кого?
— Ожие Брулие, първи помощник на „Песента на морето“.
Червения кимна доволно и заяви:
— Така си и мислех. Това ще ти струва повечко, скъпа. Повече от една огърлица. Трябват ми много пари, за да запуша някои усти. Никак не ми се ще да увисна до Сен Клер.
— Нито пък аз. Откъде да знам, че мога да ви вярвам?
Той се разсмя и стана. Докуцука до тезгяха и донесе две чаши с ром. Тропна едната към нея. Когато ромът се разплиска по масата, тя стана и погнусена отдръпна ръката си. Ако се върнеше в дома на лейди Съдли вмирисана на евтин ром, щяха да й задават много въпроси, на които нямаше да може да отговори.
С мигновено движение Червения грабна ръката й и я прикова към масата.
— Можеш да ми повярваш, ще те улесня.
Взе писмото и го напъха обратно в чантичката й.
— Какво? Няма ли да го предадете?
— Можеш сама да си го занесеш.
Абигейл се запита дали мъжът не си е загубил и ума заедно с крака.
— Това не е възможно. Ожие не е в Лондон.
— Но Ивън Съмърсет е.
— Ивън Съмърсет? — Тя се отпусна на близката пейка, без да обръща внимание на мръсотията. — Знаете ли къде е?
— Знам къде можеш да намериш дори всеки плъх в Лондон. — Мъжът се изкикоти и пусна ръката й. — Ти ми даде огърлицата, аз ти давам адреса му.
— Добре. Къде е? — Когато започна да й обяснява, Абигейл поиска нещо за писане и надраска карта на гърба на писмото на Доминик. Накрая каза: — Благодаря ви — и се изправи.
— Госпожице Фицджералд? — повика я Червения, когато тя се запъти към вратата.
— Да?
— Не искате ли да знаете защо съм склонен да ви помогна?
— Помислих, че сте приятел на Доминик.
Смехът му разтресе лавиците зад тезгяха на овехтялата кръчма.
— Той е французин. Не ми е приятел.
— Тогава защо ни помагате?
— Вие със Сен Клер станахте врагове на сър Харлан. Затова ставате мои съюзници. — Той се изправи и потупа празния си крачол. — Защото той се опита да спести пари, вместо да построи приличен кораб, аз загубих крака си. Време е да разбере, че не може да използва хората, за да си пълни джобовете с още и още злато. Късмет, госпожице Фицджералд. Надявам се двамата с капитан Сен Клер да му натриете хубавичко носа на тоя баронет.
— И аз се надявам.
Червения седна и гаврътна и нейната чаша.
— Сега май трябва вече да тръгвате. Не ми трябва жени да се въртят наоколо, щом нямат работа с мене.
— Благодаря ви — изрече тя и посегна към дръжката на вратата.
Надяваше се, че е направила още една крачка към спасяването на Доминик.
Абигейл с учудване разбра, че указанията на Червения са я довели до малко френско заведение недалече от Тотнъм Корт Роуд. Погледна през един от големите прозорци, но не видя вътре жив човек. Може би всички бяха в кухнята.
Когато отвори вратата, чу издрънчаване на камбанка. Посрещнаха я миризми на подправки и пилешки бульон. За миг си представи, че е в кухнята на леля Уилма, макар че чесънът и босилекът тук миришеха много по-силно, отколкото в което и да било от ястията на леля й.
Тя се огледа и видя друга врата в далечния край на помещението. На четирите маси имаше светлосини чинии и свежи цветя, натопени в малки светли вази. Купчина чинии бяха струпани на шкафа в ъгъла до най-големия прозорец на заведението.
Отсрещната врата се отвори. Една тъмнокоса жена й се усмихна, влизайки в салона, като същевременно изтриваше ръце в престилката си. Личеше, че е бременна.
— Съжалявам — каза тя. — В този ранен час на деня още не сме отворили. Ако дойдете малко по-късно…
— Търся Ивън Съмърсет — отвърна Абигейл, защото знаеше, че може и да няма възможност да дойде по-късно, ако сега се върне в дома на лейди Съдли, без да си е свършила работата.
— Той е в кухнята. Един момент. — Тя се приближи към вратата и я отвори. — Ивън, търсят те. — Върна се при Абигейл и посочи една маса. — Моля, седнете, госпожице.
— По-добре да не сядам — Тя потупа наметалото си, все още вмирисано на вонята от кръчмата до пристанището. — Столовете ви са толкова чисти, а…
Погледна над рамото на жената към мъжа, който се появи от кухнята.
Косата му беше светлокестенява, със златисти отблясъци, където я докосваше слънцето. Висок колкото Доминик, но не толкова широк в раменете, което подсказваше, че този човек не е водил суровия живот, който Доминик толкова обичаше на своя кораб.
— Добър ден — каза той. — Аз съм Ивън Съмърсет, а това е съпругата ми Бриен.
Той обви ръка около раменете на тъмнокосата жена, която го гледаше с очевидна любов.
Абигейл се опита да сподави ревността, която я връхлетя. Поиска й се да бъде в прегръдките на Доминик, когато видя как мъжът гледа с толкова любов в очите на жена си, тъмни като очите на Доминик.