Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Не ме е грижа — рече Морис. — Нека ме убият и да се свърши с всичко. Животът отдавна ми е дотегнал!
— Дотегнал ти е от четвърт час насам — каза Лорен. — Но това е твърде кратко време и тъкмо затова аз смятам да не те оставям да правиш каквото си искаш. Отгоре на всичко всеки, който си позволява да мре днес, трябва да го прави като републиканец. А ти възнамеряваш да го свършиш като аристократ!
— О, Боже мой, Господи — извика Морис с болезненото нетърпение на човек, който сам е почувствал вината си, — ти отиваш твърде далече, приятелю!…
— Далеч ли? Ще ида и по-далеч. Ако станеш аристократ…
— Ще ме обадиш ли?
— Опазил ме Бог! Не, но ще те заключа в някое мазе. А сетне ще тръгна да бия барабан по улиците, че аристократите, като разбрали какво ги чака от теб, са те заключили някъде, измъчвали са те и са те оставили да умреш от глад. Тъй че, когато те открият вехтошарите от секцията Виктор или пък продавачите от Халите, да те окичат с цветя, както окичиха Бомон, Латюд и още много други подобни люде. Съвземи се по-бързо, в противен случай — казах ти какво те очаква!
— Лорен, Лорен — въздъхна Морис, — виждам, че си напълно прав, но мен ме тегли някаква непреодолима сила. Такава ми била съдбата, ти защо ми се сърдиш?
— Не ти се сърдя, а ти се карам — подчерта Лорен.
— Остави ме на моята съдба, Лорен, откажи се от мен! По-добре е за теб, ако стане така…
— Никога!
— Тогава остави ме да я обичам, дай ми свободата да пощурея и да правя каквото ми скимне, да стана дори злодей, тъй като аз много добре знам, че ако я намеря, ще я убия!
— Или ще паднеш на колене в краката й — поправи го Лорен. — Ех, Морис, Морис! Морис, влюбен в аристократка! Не мога да повярвам в това!
— Стига, престани Лорен, моля те.
— Морис, аз или ще те изцеря, или дяволите ще ме вземат. Не искам да спечелиш на лотарията на Света Гилотина, както се изразява бакалинът от нашата улица. Пази се, Морис, иначе ще ме докараш до отчаяние. Ще ме накараш да стана кръвопиец, Морис, заради теб сам готов да подпаля остров Сен Луи!
Не, не, напразно се мъча.
Каква полза от факлите, от свещта. Пламъкът на душата ти, скъпи Морис, е по-силен, той застрашава града!
Морис се усмихна без да ще.
— Нали обеща — рече той — да говориш само в проза?
— Обещах — отвърна Лорен, — но ме караш да се отчайвам, твоята лудост е и моя, Морис! А бе, я дай да идем да се напием, а?! Да станем пияници, да държим речи, да се занимаваме с политическа икономия — какво по-добро за нас сега от това! В името на Юпитер, да престанем да обичаме, а ако обичаме, то нека обичаме единствено свободата!
— Или разума — добави Морис.
— Ей, вярно бе! Богинята на разума ти изпраща много поздрави. И да видиш ти: богиня, богиня, ама душа дава за смъртни чаровници като теб!
— И ти не я ревнуваш?
— Морис, за да спася приятеля си, съм готов да направя и най-невъзможните жертви!
— Благодаря, горки ми Лорен, благодаря ти за твоята преданост. Но най-добрият начин да ме утешиш е да не се занимаваш с моята скръб. Сбогом, Лорен, иди да се видиш с Артемида!
— А ти къде ще идеш? — попита Лорен.
— Вкъщи.
Морис тръгна към моста.
— Ти откога живееш на старата улица Сен Жак? — извика подире му Лорен.
— Не, не живея, но ми е приятно да мина оттам — рече Морис.
— За да видиш още веднъж мястото, където живееше твоята изгора с каменното сърце, а?
— За да проверя дали не се е завърнала там, където знае, че я очаквам. О, Женевиев, Женевиев! Кой е допускал, че си способна на такова веруломно предателство!
— Морис, един тиранин, който твърде добре е познавал красивия нежен пол, тъй като е умрял от изключителна обич към него, казва:
Жената е толкова непостоянна, че онзи който и вярва, е луд!
Морис въздъхна.
Лорен го догони и двамата приятели тръгнаха към старата уличка Сен Жак.
Колкото повече доближаваха мястото, толкова по-ясно чуваха врявата. Огънят продължаваше да расте. На мястото на пожара се изпълняваха патриотични песни, които денем, на слънчева светлина, биха имали тържествеността на химните, но сега, при заревото на пожара, придаваха друг вид на гледката, сякаш тук се веселяха пияни човекоядци.
— О, Боже мой, Боже мой! — викаше Морис, който беше забравил, че така революцията доунищожаваше Бога.