Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Морис забеляза, че в единият ъгъл на стаята някаква жена беше забила лице във възглавниците, събрани накуп на дивана.
Той направи знак на официоза да излезе и се завтече към жената, която веднага вдигна глава.
— Женевиев! — извика Морис. — Женевиев, ти — у дома? Луд ли съм, Господи?!
— Не вие не сте луд, приятелю — отговори Женевиев. — Обещах ви да бъда ваша, ако спасите Рицаря на Мезон-Руж. Вие го спасихте, ето ме. Аз дълго ви чаках.
— Женевиев — меко рече Морис. — Вие не ме обичате! Очите на Женевиев плувнаха в сълзи. Тя обърна лице и като опря чело в облегалката на дивана, заплака отново.
— Уви, вие сама разбирате, че не ме обичате, Женевиев — забръщолеви Морис и продължи да говори глупости: — И не само че не ме обичате, Женевиев, но ме мразите. Аз иначе не мога да си обясня вашето отчаяние…
Все пак в думите му имаше такава голяма мъка, че Женевиев се изправи и го хвана за китката.
— Боже мой — рече тя, — кога ще престанете да бъдете егоист!
— Егоист? — рече той. — Женевиев, какво искате да кажете с това?
— Но вие не разбирате ли моята мъка? — попита жената. — Мъжът ми е избягал, брат ми — преследван, къщата ми — опожарена, и всичко това за една нощ само! И после, цялата онази ужасна сцена между вас и Рицаря!
Морис я слушаше с възхищение. И най-лудналият влюбен би разбрал силата на такава скръб.
— О, Господи, да! — рече той. — Най-важното е, че вие сте тук. Отсега нататък нищо не може да ни раздели!
Женевиев трепна.
— Къде другаде да отида? — горчиво изрече тя. — Имам ли друго убежище, друг покрив освен този, за който предварително беше определена цената. О, Морис! Аз като луда минах по моста, спрях се да послушам шума на водата. Водата ме теглеше, омайваше ме. Ето ти, нещастнице, рекох си, легло за теб и за твоята измъчена душа. Тук ще намериш съвършено спокойствие, забравата е тук!
— Женевиев, Женевиев — извика Морис, — така ли си казахте наистина?… Нима наистина не ме обичате?
— Казах си — отвърна жената тихичко, — казах си и въпреки това дойдох тук.
Морис падна на колене пред нея.
— Женевиев — прошепна той, — не плачете повече. Женевиев, ако ме обичате, утешете се за нещастията си. Женевиев, в името на Бога, кажете ми, че не моите заплахи ви докараха тук. Кажете ми, че дори и да не се бяхме срещнали с вас тази нощ, вие, останала съвсем сама, изоставена, без дом, пак щяхте да дойдете тук. Женевиев, готов съм да ви освободя от клетвата, която ви принудих да ми дадете!
Тя хвърли към момъка поглед, пълен с признателност:
— Вие сте великодушен! О, Боже мой, благодаря ти, той е великодушен!
— Слушайте, Женевиев — каза Морис. — Господ Бог, когото са изгонили от храмовете, но когото никой не може да изгони от нашите души, Господ Бог направи тази нощ зловеща, но само на вид. Иначе тя искри от благополучие и радост! Бог ви е пратил при мен, Женевиев, той ви е хвърлил в обятията ми, той ви говори чрез моята уста. Сам Бог, най-после, иска да ни възнагради за толкова мъки, които сме изтеглили, за толкова добродетели, които сме развили в борбата си против тази любов, която ни се струваше нелоялна, дори грях. А в същото време сме пазили чисти чувствата си дълбоко в душата!… Не плачете, Женевиев, дайте ръката си. Искате ли да живеете в дома ми като с брат, искате ли този брат да целува полите на роклята ви, със сплетени ръце да се отдалечава от вас, да излиза от стаята ви, без да се обръща? Ако желаете това, кажете ми само една дума, един знак само ми направете и аз ще се отдалеча, ще ви оставя сама, ще ви оставя свободна, ще ви оставя чиста като девица в манастир. Но ако искате другото, скъпа моя Женевиев, ако искате да си спомните, че толкова съм ви обичал, та без малко да умра, че заради тая любов, която вие можете да направите фатална или щастлива, аз станах предател, че в техните очи будя отвращение, ако желаете да помислите какво голямо щастие ни чака в нашия млад живот, о, Боже! Женевиев, ангел мой, ангел на добротата, искаш ли? Кажи ми! Ако искаш да направиш един човек толкова щастлив, чеда не жали живота си, тогава — вместо да ме отритнеш, усмихни ми се, моя Женевиев, ела при мен, който те поемам с цялата си мощ, с цялото си желание, с цялата си душа. Женевиев, любов моя, мой живот, Женевиев, недей да оттегляш своята клевета!
Сърцето на Женевиев без малко да се пръсне от тези думи. Любовта, миналото тегло, всичко преживяно досега отнемаше силите й, очите й вече не бяха пълни със сълзи, но хлипането все още продължаваше да повдига гърдите й.
ТА Морис разбра, че вече не са й останали сили да се съпротивлява, и я взе в обятията си. Главата й падна на рамото му, дългите й коси се разпиляха върху пламналите му страни.