Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Никой — повтаряше след него Морис с обяснимо вълнение в гласа. — Чувате ли, никой!
— Да отидем в стаята на гражданката Димер — рече полицаят. — Може пък да е там.
— О — рече Морис, — все пак, уважете една жена…
— Иска ли питане — рече Лорен. — Разбира се, че ще я уважим!
— Тогава — каза Морис — оставете ме аз да мина пръв.
— Мини — съгласи се Лорен. — Ти си капитан… Оставиха двама души да пазят за всеки случай в стаята на Рицаря и минаха в стаята, където бяха запалили факлите.
Морис приближи до вратата за спалнята на Женевиев.
За пръв път му се случваше да влезе през нея.
Сърцето му биеше до пръсване.
Вратата не беше заключена.
Морис посегна да отвори, но се поколеба.
— Защо не отваряш? — обади се зад него Лорен.
— Ами ако гражданката Димер си е легнала? — изхитрува Морис.
— Ако си е легнала — дълбокомислено съобщи Лорен, — ще разгледаме какво има в постелята, под постелята, в роклята й и ако освен нея вътре няма никой друг, ще й кажем лека нощ.
— Не — възрази полицаят, — няма да й кажем лека нощ, а ще я арестуваме. Гражданката Димер е аристократка, заподозряна е в съучастничество с Елоиз Тизон и Рицаря на Мезон-Руж.
— Тогава отвори ти — тросна се Морис и се дръпна встрани. — Аз не арестувам жени.
Полицаят хвърли остър поглед към Морис, гренадирите започнаха да си шепнат.
— Ах — рече Лорен, — негодувате ли от нещо? Тогава ще се наложи да изразявате своите негодувания срещу двама. Аз съм с Морис!
И се дръпна и той назад.
Полицаят бързо отвори вратата и войниците нахълтаха вътре.
Две свещи горяха на една масичка, но и стаята на Женевиев бе празна.
— Няма никой! — съобщи полицаят.
— Празна е — повтори откритието му Морис, бледен. — Къде ли е отишла?
Лорен погледна учуден към Морис.
— Нека потърсим наоколо — рече полицаят. Последван от войниците, той претърси не само къщата, но и фабриката, мазетата и всичко останало.
Веднага щом всички излязоха, Морис заотваря шкафове, ракли, повдигна завесите. От Женевиев наистина нямаше и следа.
— Женевиев — викаше тихичко, — Женевиев!
Но Женевиев не отговаряше. Стаята наистина бе празна.
Тогава и Морис като бесен се разтича да я търси навсякъде. Кухня, мазета, не остави нищо непрегледано, но не я откри никъде.
По някое време се вдигна страшна олелия. Няколко въоръжени мъже се показаха на вратата, размениха си с часовите паролата, нахлуха в градината и се пръснаха из къщата. Начело на тази група се люшкаше перото върху шапката на Сантер.
— Казвай — обърна се Сантер към Лорен. — Къде е заговорникът?!
— Как тъй — къде е заговорникът?
— Така. Питам те. Какво сте направили с него?
— Напротив, аз имам право да питам теб! Вашето отделение е трябвало да го хване. Нали затова останахте да пазите изходите. Когато влязохме в къщата, ние изобщо не го открихме.
— Какви ги говориш? — бесен извика Сантер. — Да не би да сте го оставили да избяга?
— Как ще го оставим да избяга, след като изобщо не сме го хващали? — възрази Лорен.
— В такъв случай аз не разбирам нищо! — заяви Сантер.
— Как не разбираш? — недоумяваше Лорен.
— Ами едно ми казваше вашият пратеник, друго ми казваш ти!
— Как така? — на свой ред не на шега се учуди Лорен. — Ами че ние не сме пращали никого при теб!
— Пращали сте, пращали сте — настоя Сантер. — Един човек с тъмни дрехи, черна коса и зелени очила дойде да ми каже от ваша страна, че сте били сгащили Рицаря на Мезон-Руж, но че той се бранел като змей. И аз дойдох да ви помогна — простичко съобщи Сантер.
— Човек с тъмни дрехи, черна коса и зелени очила? — повтори Лорен.
— Разбира се. Водеше и някаква жена със себе си.
— Млада жена? Хубава? — полюбопитства Морис, като се приближи до генерала.
— Да, млада и хубава.
— Е, да, това са той и гражданката Димер.
— Кой „той“? — попита генералът.
— Рицарят на Мезон-Руж — отвърна Морис — Ох, какъв глупак съм, че не ги убих и двамата!
— Не си разбивай сърцето, гражданино Ленде — рече Сантер. — Ние пак ще ги хванем!
— Но как така сте ги пуснали да минат? — запита Лорен.
— Как сме ги пуснали! — ядосано извика Сантер. — Те знаеха паролата!
— Паролата ли са знаели? — ахна Лорен. — Но това ще рече, че между нас има предател!
— Не, не, гражданино Лорен — възрази Сантер. — Вие всички сте известни хора, и децата в Париж знаят, че между вас предател не може да има.
Той погледна смръщеното чело и нерешителния поглед на Морис.
— Господи! — прошепна Лорен. — Какво значи това?…
— Този човек не може да бъде далеч — каза Сантер. — Нека огледаме внимателно околността. Той може и да е попаднал в ръцете на някой по-умен от нас патрул.