Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Но вие знаете тази парола?…
— Разбира се, че я знам…
— Морис!
— Какво обичате?
— Приятелю, скъпи Морис, кажете ми паролата, кажете ми я, имам нужда от нея!
— Женевиев! — извика Морис. — Женевиев! — Вие ми казвате: Морис, откажете се от думата си, откажете се от честта си, от каузата си, откажете се от своите убеждения. Вие, Женевиев, която ме подлагате на изкушение, какво ми предлагате в замяна на всичко това?
— Ох, Морис! Спасете го, спасете го първо и след това искайте от мен дори и живота ми!
— Женевиев — рече Морис мрачно, — чуйте ме. Вече съм стъпил с единия крак по пътя на мерзостта. За да тръгна изцяло по него, имам нужда от някакъв тежък аргумент срещу разсъдъка си. Женевиев, закълнете ми се, че не обичате Рицаря на Мезон-Руж!
— Аз обичам Рицаря на Мезон-Руж така, както може да го обича една приятелка, една сестра. Но иначе — не. Кълна се в това!
— Женевиев, обичате ли ме? Обичате ли мен?
— Морис, само Бог знае дали не ви обичам.
— Ако направя това, което искате от мен, ще оставите ли роднини, приятели, отечеството си, за да бягате с един предател?
— Морис! Морис!
— Тя се двоуми, о, Боже, тя се двоуми! Морис се отдръпна с презрение.
Женевиев, която се беше облегнала на него, изгуби равновесие и падна на колене.
— Морис — рече тя и вдигна ръце нагоре към него, — Морис, заклевам ти се, каквото и да поискаш от мен, аз ще те слушам!
— Ще бъдеш ли моя, Женевиев?
— Когато поискаш.
— Закълни се в Христа. Женевиев вдигна ръка за клетва.
— Боже мой — рече тя, — простил си на блудницата, ще простиш и на мен!
Едри сълзи се търкулнаха по бузите й и намокриха дългата и коса, която падаше на вълни, на вълни по гърдите й.
— О, не така — рече Морис, — не се кълнете така. Такава клетва не ми трябва!
— Боже мой — продължи тя, — заклевам ти се да посветя живота си на Морис, да умра с него и ако стане нужда, да умра за него, ако той спаси приятеля ми, покровителя ми, брата ми, Рицаря на Мезон-Руж!
— Добре — рече Морис. — Ще го спася!
Като каза това, той се запъти към стаята, където бе влязъл Рицарят.
— Господине — рече Морис, — облечете се в дрехите на кожаря Моран. Вземам си думите назад, вие сте свободен!
— А вие, госпожо — рече на Женевиев, — запомнете паролата. Тя е: цвете и подземник!
Сякаш го достраша да остане повече в стаята, където бе произнесъл тези слова. Отвори прозореца и скочи в градината.
XXX
Морис зае старото си място срещу прозореца на Женевиев. Прозорецът беше тъмен, тъй като Женевиев беше отишла в стаята на Рицаря на Мезон-Руж.
Морис се замисли. Градинската порта се отвори. Влезе човекът, облечен в сиво, придружен от Лорен и от още пет-шест гренадири.
— Нещо ново? — попита Лорен?
— Нищо — рече Морис. — Виждаш ме, стоя си на поста и си мълча…
— Някой не направи ли опит да излезе оттук? — попита Лорен.
— Никой — отвърна Морис. Той беше щастлив заради начина, по който му беше зададен въпроса, можеше да отвърне само с една дума. — А вие какво сторихте?
— Ние получихме сведения, че Рицарят на Мезон-Руж е влязъл в тази къща преди повече от един час и че оттогава никой не е напускал къщата — отвърна полицаят.
— Знаете ли в коя стая е той? — попита Лорен.
— Стаята му е отделена от стаята на госпожа Димер само с един коридор.
— Я виж ти! — многозначително рече Лорен.
— Че каква толкова нужда има да живеят разделени? Виж го какъв щастливец е този Рицар на Мезон-Руж!…
Цялата кръв нахлу в главата на Морис. Той затвори очи и хиляди огнени кръгове заиграха пред тях.
— Ами… — подзе Лорен, — ами гражданинът Димер как е гледал на тези неща?
— Как?! — възмутено се обади полицаят. — Смятал е, че му се оказва извънредно голяма чест…
— И тъй, какво ще правим по-нататък — сподавено произнесе Морис. — Какво решаваме?
— Решаваме — рече полицаят, — да идем да го заловим в стаята, а може и тъй да стане, че да го изненадаме дори в леглото.
— Той дали подозира нещо?
— Бих искал да знам нещо за околността — вметна Лорен.
— Имаме точен план на мястото — рече полицаят, — в единия ъгъл на градината има павилион, ето го, стълба с четири стъпала, тази, която се вижда ето тук отдясно е вратата на апартамента на гражданката Димер, срещу този апартамент, в дъното, е вратата на стаята на предателя.
— Добре, топографията е доста подробна — каза Лорен. — Разполагаш ли с подробен план, можеш да вървиш напред и със затворени очи. Да тръгваме!
— Добре ли са завардени улиците? — попита Морис с настървение, което присъстващите взеха за страх да не би Рицарят да успее да ги измами и да избяга.