Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Гереро стоял и наблюдавал как Вануну и спътникът му се качили на борда на самолета за Лондон. Лошите му предчувствия нараствали с всяка изминала минута. Нуждаел се от съвет как да се справи със ситуацията. Единственият човек, за когото можел да се сети, бил бивш служител на Австралийската служба за сигурност и разузнаване (АССР). Гереро му казал, че чрез измама му било отнето правото да публикува пръв история, която щяла да разтърси света, след което описал каква точно информация е изнесъл Вануну от Димона — шестдесет фотографии от вътрешността на Махон–2 заедно с карти и чертежи. Те по несъмнен начин доказвали, че Израел е шестата най-мощна ядрена сила в света.
Късметът на Гереро обаче му изневерил за пореден път. Той просто не избрал подходящия човек, с когото да се свърже. Бившият оперативен служител на АССР се свързал с някогашния си работодател и му повторил казаното от Гереро. Между Мосад и АССР съществували тесни работни контакти. Мосад им предоставял секретна информация за придвижването на арабски терористи от Близкия изток към Тихоокеанския регион. АССР информирал катцата, внедрена в израелското посолство в Канбера, за обаждането на някогашния си служител. Информацията незабавно била изпратена по факс на Адмон. До този момент до него били достигнали още по-тревожни вести. На връщане за Австралия Вануну направил престой в Непал и посетил руското посолство в Катманду. Дали не се е отбил там, за да предаде информацията, с която разполага, на Москва?
На саянима на Мосад от персонала на краля на Непал му били нужни три дни, за да разбере, че всъщност Вануну е посетил посолството с единствената цел да провери какви документи ще му бъдат нужни, за да посети Съветския съюз като турист, без да визира определена дата. Той си тръгнал оттам с цял наръч рекламни брошури и формуляри.
В часовете след като Вануну отлетял за Лондон с репортера на „Сънди таймс“, Гереро се опитал да направи бърз удар, като предложил копие от документацията на Вануну на два австралийски вестника. И двата отхвърлили материалите като явна фалшификация.
Все по-отчаян, Гереро отлетял за Лондон по следите на Вануну. Ала не успял да го намери и отнесъл материалите в „Сънди мирър“. Към тях прикрепил снимка на Вануну, правена в Австралия. Само след часове Никълъс Дейвис вече знаеше за пристигането им. Той незабавно уведоми Максуел. Издателят веднага се обади на Адмон. След няколко часа, когато шефът на Мосад отново се свърза с Максуел, той получи нова шокираща вест. „Сънди таймс“ беше взел историята на Вануну насериозно. Ето защо от огромна важност бе да се разбере какво точно е успял да заснеме техникът. Само в такъв случай се надяваха да съчинят отговор, с който да ограничат последиците от публикуването на материала. Пристигналите от Канбера сведения сочеха, че активността на Гереро е продиктувана преди всичко от финансови съображения. Ако се окажеше, че и Вануну има подобни аспирации, тогава би било възможно да се предприеме масирана дезинформационна кампания и да се натрапи на света мнението, че „Сънди таймс“ е бил подведен от двама мошеници.
За пореден път върху неуморимия Ари Бен Менаше беше упражнен натиск да действа. Адмон му нареди да се качи на самолета за Лондон, за да се сдобие с копията, които Гереро представил пред „Сънди мирър“. По-късно Бен Менаше разказва пред известния с разследванията си американски ветеран журналист Саймън Хърш: „Никълъс Дейвис уреди на Гереро среща с водещ журналист американец, тоест с мен. По време на срещата Гереро, който ревностно се стремеше да направи още един удар, ми показа някои от цветните снимки, направени от Вануну. Нямах представа доколко са автентични. Трябваше да ги видят експерти в Израел. Казах на Гереро, че се нуждая от копията. Тогава той видимо се отдръпна. Обясних му, че трябва да се уверя доколко са автентични, ако все пак желае парите, и че Ник ще гарантира за мен.“
Така до Бен Менаше достигнаха няколко фотографии. Те незабавно бяха препратени в Тел Авив.
Снимките предизвикаха още по-голямо смайване. Официални лица от Димона разпознаха на тях Махон–2. На едно от копията се виждаше секторът, където се произвеждаха ядрените сухопътни мини, заложени по протежение на Голанските възвишения по границата със Сирия. Категорично отпадна възможността автентичността на сведенията на Вануну да бъде опровергана. Всеки ядрен физик можеше да разпознае какво беше предназначението на това оборудване.