Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Шокираният Адмон разбра, че почти сигурно в продължение на няколко месеца Вануну тайно е фотографирал цялата площадка на Махон–2 — контролните табла, защитните камери, оборудването за направата на ядрени бомби. Сведенията сочеха, че той вероятно е съхранявал филмите в шкафчето си за дрехи и някак ги е изнасял от мястото, което се смяташе за най-сигурното в Израел.
Адмон настояваше за обяснение как Вануну изобщо е успял да осъществи този план и бог знае още какво. Ами ако той вече е изпратил материалите на ЦРУ? Или на руснаците? На британците или дори на китайците? Последиците са катастрофални. Израел ще бъде изобличен пред света като лъжец — лъжец, който обаче притежава потенциала да унищожи значителна част от същия този свят. Кой беше Вануну? За кого всъщност работеше?
Отговорите започнаха скоро да се сипят. Вануну беше марокански евреин, роден на 13 октомври 1954 година в Маракеш, където родителите му държали малък магазин. През 1963 година, когато поредната антисемитистка вълна, винаги особено критична в Мароко, за пореден път прелива в открито насилие, семейството емигрира в Израел, като се заселва в град Беершеба в пустинята Негев.
Като момче Мордехай водел доста обикновен живот. Когато му идва времето, като всеки друг младеж, той бил призован в израелската армия. Мордехай започнал да оплешивява рано, поради което изглеждал по-възрастен. Стигнал до ранга първи сержант в сапьорска единица, позиционирана на Голанските възвишения. След като се провалил на два изпита в края на първата година от следването си по физика, той напуснал университета.
През лятото на 1976 година се отзовал на обява за начинаещи техници, които да бъдат обучени за работа в Димона. След обстойно интервю с офицера по сигурността на завода той бил приет и изпратен на интензивен курс по физика, химия, математика и английски език. Представил се достатъчно добре и в крайна сметка през февруари 1977 година го назначили на работа в Димона като техник.
Вануну бил отстранен през ноември 1986 година. В секретното му досие в Димона е отбелязано, че изповядва „левичарски и проарабски убеждения“. Вануну напуснал Израел и през май следващата година заминал за Австралия, като се установил в Сидни. Някъде по пътя, който следвал добре утъпкания от млади израелци маршрут през Далечния изток, Вануну се отказал от някога силната си еврейска вяра и се покръстил. По данните от десетина източници Адмон придоби представата за физически невзрачен млад мъж, класически единак — в Димона той не се е сприятелил с никого; няма данни, че е имал и интимни приятелки; прекарвал времето си вкъщи в четене на книги по философия и политика. Психолозите на Мосад увериха Адмон, че подобен човек може да бъде безразсъдно смел, с изкривено виждане за ценностите в живота, след като неведнъж е претърпявал разочарование. Такъв тип личност би могла да бъде опасно непредсказуема.
В Австралия, докато рисувал фрески в една църква, Вануну се срещнал с Оскар Гереро. Словоохотливият журналист съчинил набързо небивала история, с която забавлявал приятелите си в славещия се с разпуснатостта си квартал „Кингс Крос“ на Сидни. Той твърдял, че е помогнал на водещ израелски учен в ядрените изследвания да избяга зад граница с подробности за плановете на Израел да атакува и погуби с ядрено оръжие арабските си съседи и че, бягайки от Мосад, ученият сега се криел в тайна квартира в предградията на Сидни, а Гереро обмислял как да продаде „сензацията на века“.
Вануну бил подразнен от тези небивали твърдения. Вече отявлен пацифист, той искал неговата история да се появи в сериозна публикация, за да предупреди света за заплахата, която според него Израел представлявал с ядрения си потенциал. Гереро вече се бил свързал с мадридския кореспондентски пункт на „Сънди таймс“ и лондонският вестник с репутацията си на безкомпромисен изпратил репортер в Сидни, който да вземе интервю от Вануну.
Измислиците на Гереро били подложени на съмнение още при предварителния разговор. Колумбиецът усетил, че историята на Вануну може да му се изплъзне. Страховете му се умножили, когато репортерът на „Сънди Таймс“ заявил, че ще отпътува с Вануну за Лондон, където твърденията му ще бъдат надеждно проверени. Вестникът възнамерявал техникът да бъде разпитан от един от водещите ядрени учени на Великобритания.