Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Те разполагат с не повече от петстотин мъже с мускети и ако разчитаме на това, че всички ще изстрелят барута си още с първия залп, най-много с втория, защото тези мъже стрелят диво, няма да загубим повече от хиляда убити или ранени, което не е чак толкова много.
Съвет на генерал Атобе Ойносуке към господаря му, Такеда Кацуйори, преди битката при Нагашино, 1575 г.104
Модерните европейски огнестрелни оръжия достигат до Япония чрез португалските кораби през 1542 година и само едно поколение по-късно японците вече произвеждат манифактурно канонири и аркебузи, напълно идентични с европейските оръжия от онова време. Освен това японците твърде скоро започват да използват новите огнестрелни оръжия далеч по-ефективно, отколкото европейците, защото през XVI век страната е обхваната от продължителна гражданска война и военната ефективност е приоритет номер едно. Ето как през 1567 година господарят Такеда Шинген инструктира своите офицери: „Оттук нататък оръдията ще се превърнат в най-важните оръжия. Затова намалете броя на пиките (на войсково подразделение) и на най-способните си мъже раздайте оръдия“. Шест години по-късно самият той загива от аркебузен куршум.
А господарят, който през 1575 година бива успокоен от своя генерал, че ще бъде изправен само срещу петстотин мускети в решителната битка при Нагашино, е неговият приемник Такеда Кацуйори (битката е пресъздадена през 1980 година от режисьора Акиро Куросава във великолепния филм „Кагемуша“). Но съветът на генерал Атобе към неговия господар се оказва опасно погрешен — защото враговете им, Токугава Йейасу и Ода Нобунага разполагат не с петстотин, а с десет хиляди мъже, въоръжени с аркебузи. Те били подредени в три редици и обучени да стрелят подред, по залп на ред, така че между отделните залпове да не остава много време, което е било необходимо за презареждането на мускетите — тактика, която се налага в Европа едва половин век по-късно. Такеда обаче решава да се вслуша в съвета на своя генерал и пуска всичките си войници във фронтални атаки. Защитниците отстояват позицията си и стрелят методично, като покосяват шестнадесет хиляди от хората на Такеда. Впоследствие кланът Такеда никога не успява да се възстанови след тази огромна загуба.
Ние с Нобунага ги превъзхождахме по численост и въпреки че разполагахме с тройна преграда от стрелци пред себе си, той реши да ни нападне фронтално. И напълно естествено го победихме. Обаче ако беше заел позиции зад река Такигава, щеше да може да ни удържи още поне десет дена, и ние щяхме да бъдем принудени да се изтеглим… Жалко, че той се оказа такъв глупак.
Токугава Йейасу105
През 1575 година японската мускетна армия е вече най-добрата в целия свят. А към момента на голямата инвазия на Корея през 1590 година, когато триста хиляди японски войници са подмамени в блатата от корейската съпротива и са принудени да се изправят лице в лице с масирана китайска подкрепа, никой практичен японски войник не е и искал да чуе за хладни оръжия. Един японски господар пише вкъщи следното: „Моля ви, уредете да ни изпратят пушки и амуниции. От пики няма абсолютно никаква нужда“. Друга заповед пък гласи подкрепленията да носят „колкото е възможно повече пушки“. „Дайте стриктни заповеди всички мъже, включително и самураите, да носят мускети“ — завършва посланието.
И все пак към 1675 година в Япония вече не може да се открие нито една пушка. Мускетите изчезват напълно и от войната. Това е един от най-странните обрати в историята — японците размислят за пътищата, по които ги водят огнестрелните оръжия, стигат до извода, че крайната цел въобще не им харесва и просто се обръщат назад. Когато през 1854 година „черните кораби“ на капитан Пери най-сетне принуждават Япония да възстанови контактите си с останалата част от света, европейците заварват едно напълно съхранено средновековно общество, в което оръжията на войната са мечовете, пиките, лъковете и стрелите.
104
A.L. Sadler, The Making of Modem Japan: The Life of Tokugawa leyasu (London: George Allen and Unwin, 1937), 103.
105
Ibid., 105.