Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

През столетието след Тридесетгодишната война процентът на кавалерията в европейските армии спада от наполовина до една четвърт. Пехотата вече се е превърнала в „кралицата на битките“. Пропорцията на носещите пики спрямо въоръжените с мускети също търпи бързи промени, тъй като мускетарите вече са въоръжени и с байонети, които могат да поставят в своите пушки и да използват като копия, ако им се наложи да се изправят срещу кавалерийска атака. Това нововъведение обаче ги поставя пред труден избор — дали да опитат един последен залп с пушките и да рискуват да не разполагат с време за поставяне на байонетите, ако не успеят да разкъсат атаката, или да поставят байонетите в мускетите си рано и така да се лишат от огневата си мощ. Изобретяването на специалното гнездо за байонета, което слага край на тази дилема, като предоставя на пушката огнева свобода, елиминира напълно ролята на пиката. И към 1700 година вече всички армии в Европа са въоръжени с мускети.

Освен това мускетите, които вече се използвали, били кремъклийки — доста подобрени оръжия, които давали само по две засечки на всеки десет, а в ръцете на добре обучен войник можели да бъдат презареждани и използвани по два пъти на минута. Кремъклийките обаче се славели с пословична неточност на попадението, с изключение на близко разстояние, ала подобно нещо надали имало особено значение на бойното поле, тъй като пушките не били използвани срещу индивидуални цели. Задачата на пехотните батальони била да произвеждат нескончаеми залпове огън. Биха могли спокойно да бъдат сравнени с човешки картечници, с няколкостотин подвижни части (войниците), които били в състояние на всеки тридесет секунди да произвеждат мощен залп.

Към края на XVIII век в пруската армия се провел следният експеримент — опънали за мишена платно с широчина триста метра и височина два, за да симулират вражеско съединение, след което накарали един батальон от пруската пехота да обстрелва тази мишена от различни ъгли. На разстояние от 200 метра само 25% от куршумите попаднали в тази огромна мишена, при 150 метра я уцелили 4%, а при 75 метра — 60%. Този факт просто потвърждавал нещо, което било известно на всеки опитен войник — стрелбата трябва да се произвежда от колкото е възможно по-близко разстояние.109

По време на битката при фонтеноа през 1745 година например излизащата от една падина на пътя британска бригада зърва френската пехота, френските офицери подвикнали на британския командир лорд Чарлс Хей, като го поканили да открие огън, на което той отвърнал с безупречна британска любезност: „Не, сър, ние никога не стреляме първи. След вас!“. Британските войски продължили да напредват (от редиците се чул вик: „Нека Бог ви направи благодарни за всичко, което всеки момент ще получим!“), докато накрая французите изстреляли първия си залп. И после, докато презареждали, оцелелите британски войници се приближили на разстояние само тридесет крачки и изпратили ответния си залп, с който убили или ранили деветнадесет офицера и шестстотин войници от френския полк само за една секунда — при което останалите напълно разбираемо се разбягали. Прочутата команда, дадена на американските революционни войски при Бънкър Хил — „Не стреляйте, докато не зърнете бялото на очите им“ — в никакъв случай не е проява на необмислена храброст, а отражение на стандартната тактическа доктрина на онова време.