Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
Войната (Смъртоносната игра на човечеството) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:

Войната е дълбоко вкоренена в нашата история и в нашата култура вероятно още от периода, преди да сме станали напълно човеци.
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 204
Перейти на страницу:

Но военните реалности от онова време са твърде различни. Старите средновековни замъци и градски стени се оказват безнадеждно уязвими за огъня на канонирите, които ги сриват чрез собствената им тежест, като се целят в основите и ги подкопават. Към XVII век технологичната надпревара срещу канонирите се печели от един нов вид защитни съоръжения, които се състоят от дълбоки ровове, полегати стени и многоъгълни бастиони. Най-голяма обаче е ролята на канонирите по море, защото презокеанските европейски кораби с широки греди представляват превъзходни оръдейни платформи. Към средата на XVI век бойните кораби на Западна Европа вече носят на борда си широкообхватни канонири, които стрелят от близко разстояние. И през следващите три столетия забележителните артилерийски дуели между тях, модифицирани единствено от добавянето на повече и по-добри оръдия, разположени на две, та дори и на три палуби, решават повечето от морските битки. Що се отнася до сухопътните операции обаче, на огнестрелните оръжия им трябва повече време, докато спечелят познатата си днес водеща роля.

С течение на времето лъковете и арбалетите биват изместени от примитивните мускети като основни стрелкови оръжия — през 1476 година една пета от пехотата на Милано вече е снабдена с тях, а около век по-късно лъковете завинаги изчезват от европейските армии. Ала оръжия от типа на аркебузите не допринасят почти с нищо за промяна в начина на водене на бойните действия.102 Ефектът от тях бил доста сходен с този от арбалета, а и обучението за използването му не било много дълго. Заедно с това аркебузите произвеждали задоволителен шум (което безсъмнено е една от причините те да се превърнат в предпочитани оръжия), но като цяло те си остават вторичен елемент по време на битка чак до XVII век. Сърцевината на всяка армия си оставал строго дисциплинираният пехотен батальон, въоръжен с традиционните пики, който защитавал както себе си, така и аркебузиерите от настъплението на кавалерията, и чийто сблъсък със сходно екипирания и въоръжен пехотен батальон на противника обикновено решавал изхода от битката.

През XV и XVI век основната задача на европейците всъщност била пресъздаването на пехотните армии от античността, което на свой ред изисквало отхвърлянето на властта на старата феодална аристокрация, за момента окупирала напълно военната професия. Подобна идея се радвала, разбира се, на много широка подкрепа, а първите места, по които пехотинците установяват своята власт, са Швейцария и Фландрия, където аристокрацията е най-слаба. Същевременно обаче бъдещите абсолютни монарси на големите европейски сили също не пропуснали да забележат привлекателността на тази идея — чрез нея те биха могли безпроблемно да установят властта си над цялата феодална класа на своите страни — поради което те също започват да поощряват създаването на новите пехотни армии.

В идеалния случай монарсите набирали доброволци за новите си армии от собствените си поданици. Паралелно с това се правели и опити за създаване на национални милиции под контрола на централното управление. На практика обаче подобни опити обикновено завършвали с провал, поради неохотата на селяните да служат в армията. Така постепенно назрява златният век на наемниците, които биха се били за всяко едно правителство, стига да им плаща добре — така износът на роти добре обучени наемници се превръща едва ли не в национална индустрия за по-бедните европейски страни като Швейцария и Шотландия103 и тъй като наемниците излизали доста скъпо, армиите си останали малки — битките от XVI век са се водили с приблизително десет хиляди човека за всяка страна.

Причината за загиването на феодализма не са огнестрелните оръжия. Изместването на центъра на основния източник на богатство от земеделието към търговията разклаща самия базис на икономическата и политическа власт на феодалната аристокрация, което се довършва от нарастващата централизация на политическата власт на монарха. Дори и на бойното поле онова, което лишава рицарите в бляскави доспехи от приоритетната им роля е всъщност повторната поява на дисциплинираните пехотни армии, независимо дали са с пики или без пики. Но е напълно разбираемо европейското рицарство, все по-отчаяно от загубата на власт в новите централизирани държави, да вижда корена на проблема в появата на огнестрелните оръжия. Само след няколкоседмично обучение в стрелба с мускет един прост селянин бил в състояние да убие рицар, посветил целия си живот на обучение в бойното изкуство — чудовищна несправедливост в естествения ред на нещата. В Европа аристокрацията не е можела да стори нищо по този въпрос, защото е имало прекалено много фактори, работещи против тях. Но в другата част на света, където благородните воини били принудени да се изправят единствено срещу заплахата от огнестрелни оръжия, а не срещу цялостно преобръщане в социалното устройство, тази тенденция е била категорично забавена.

вернуться

102

Malcolm Mallet, Mercenaries and Their Masters: Warfare in Renaissance Italy (London, Bodley Head, 1974), 157; Malcolm Vale, War and Chivalry (London: Duckworth, 1981), 137–38.

вернуться

103

Andre Corvisier, Armies and Societies in Europe 1494–1789 (Bloomington, Indiana: University of Indiana Press, 1979), 28.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 204
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)