Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

От средата на XVI век нататък Европа непрекъснато се раздира от религиозни войни, породени от Протестантската реформация. Най-забележителни от тях са Хугенотските войни във франция от 1562 до 1593 година и осемгодишният холандски бунт срещу испанското господство, който започва през 1567 година. А през годините след 1618 всички локални стълкновения се сливат в първата война, в която вземат участие всички европейски велики сили. Когато през 1648 година Тридесетгодишната война най-сетне завършва, международната система, базираща се на пълния суверенитет на държавата, която днес обхваща целия свят, е вече напълно установена, битките са приели формата, с която ще влязат в XX век и осем милиона души са мъртви.

Тази война безспорно се характеризира с елемент на религиозен плам, който прави победителите още по-брутални и нетолерантни към губещите, но иначе войната се води от държавите, а не от църквите. В някои от държавите участнички вече се усеща и зараждането на модерния национализъм — особено във франция, Англия, Холандия и Швеция — и правителствата побързват да включат в политиката си както националистическите, така и религиозните чувства на народа. Ала монарсите и техните съветници залагат преди всичко на властта и сигурността — в техния начин на мислене религията има точно толкова значение, колкото и идеологията в ръководните принципи на днешните правителства.

Повечето от католическите и протестантските монарси, разбира се, са напълно убедени, че точно тяхната версия на религиозна истина е единствената, поради което я използват умело за оправдание на своите решения и действия. И напълно естествено гледат на останалите управници, техни единомишленици, като на естествени съюзници в безмилостната битка не само за позиции, но и за оцеляване сред държавите в Европа. Повечето от тях не са в състояние да отделят идеологическия компонент на решенията си от загрижеността си за властта на държавата — всичко е част от едни и същи виждания и пресмятания. Но в резултат от Тридесетгодишната война постепенно възниква унифицирана система от европейски държави, които се възприемат като участници в една и съща игра — игра с нулев резултат, в която всяко нарастване на властта за една от държавите автоматично води до загуба на сигурността за всички останали. Дори и държави, раздалечени достатъчно една от друга, като например Испания и Швеция, които надали имат някакви конкретни причини да се бият, накрая се посвещават на взаимно избиване по бойните полета на Германия. А религиозната идеология вече няма никакво значение — значение има единствено играта на сила и власт. Точно както през 70-те години страхът от Съветския съюз кара комунистически Китай да влезе в относителен съюз с капиталистическите държави, то и страхът от триумфиращата католическа имперска власт (на Хабсбургите) принуждава католическа франция да се обедини с отслабващите протестантски сили и да удължи войната — до пълното възстановяване „баланса на силите“ (т.е. войната завършва с равен резултат).