Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Най-мощните оръжия на света по времето на битката при Чересоле — големите обсадни оръдия, са били в състояние да убият около половин дузина души (ако са разположени близо едно до друго) от разстояние няколкостотин метра. Днес, по-малко от пет века по-късно, модерните еквиваленти на тези оръдия — междуконтиненталните балистични ракети, могат да убият няколко милиона души от разстояние осем до десет хиляди километра. Процесът, благодарение на който сме се озовали от там тук, въобще не е лесен, но в ретроспекция той изглежда почти неизбежен.

„Модерна“ Европа, чийто стил на водене на бойни действия се е превърнал в модел за почти целия свят, излиза от феодалния си пашкул преди пет-шест столетия, но едва през последните сто и петдесет години полага усилия да усъвършенства оръжията си. От самото начало обаче тя избира подход към водене на войната, характеризиращ се с рационалното и дисциплинирано приложение на всички съществуващи технологии за военни цели. И което е още по-важно, тя постепенно се превръща в общество, чиито богатства и политически убеждения с течение на времето й позволяват да извърши огромния скок към масовата война, при това в безпрецедентни мащаби. А масовата война е единствената основа, върху която, с помощта на технологията, е можел да бъде изграден абсурдният и смъртоносен феномен на тоталната война.

В днешно време сме склонни да определяме момента на изобретяване на барута като отправна точка по посока на драстичните промени, които в крайна сметка довеждат до тоталната война. Ала новите технологии са само периферни явления в ранните фази на тези промени, по време на които феодалните армии са заменени от наемници, после редовните армии изместват наемниците и накрая редовните армии на професионалните войници се превръщат в масови армии. И не само огнестрелните оръжия са виновниците, които лишават рицаря от водещата му роля на бойното поле и го свеждат до позицията на колоритна неуместност, която той вече заема в годините на написването на „Дон Кихот“.