Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Докато подготвят осъдения, помещението за изпълнение на смъртни присъди го очаква в безукорен ред. Свидетелите се нареждат в двете зали за наблюдение — една за близките на жертвата и друга за семейството на убиеца. В стаята на близките на жертвите има двайсет и четири сгъваеми стола, но няколко от тях, обикновено четири или пет, винаги са запазени за журналисти, има два-три за адвокатите и още няколко за директора на затвора и някои надзиратели. Местният шериф и прокурорът също рядко пропускат такова събитие.

Отвъд това помещение е другото, в което се настаняват близките на убиеца. В него има стъкло, през което се вижда само в едната посока, и дванайсет сгъваеми стола, но често няколко от тях остават празни. Някои затворници не искат близките им да гледат. Други нямат близки.

Някои жертви също нямат близки. Така че се случва и тяхната зала да остане полупразна.

Двете стаи са разделени и двете групи никога не се срещат. Докато свидетелите заемат местата си, те се взират в нищото — изгледът към помещението за изпълнение на смъртни присъди е скрит от специални щори.

Количката с осъдения влиза в помещението. Там чакат техници с приготвени системи — по една за всяка ръка. Когато поставят и нагласят иглите, щорите се вдигат и свидетелите могат да видят осъдения. Предпазното стъкло пречи на самия осъден да види близките на жертвата, но той вижда собствените си близки и често ги поздравява. На стената, на един метър над главата му, е монтиран микрофон.

Лекарят включва устройство, което да следи сърдечния ритъм на осъдения. Един помощник-надзирател застава на малък бял подиум в ъгъла и записва всичко в бележник. На стената до него има телефон — за всеки случай, ако на юридическия фронт изведнъж се случи нещо ново или губернаторът реши да помилва осъдения. В миналото в другия ъгъл стоеше свещеник, който четеше от Светото писание, докато траеше екзекуцията, но той се пенсионира.

Директорът на затвора пристъпва напред и пита осъдения дали желае да каже нещо. Често осъдените не се възползват от правото си на последна дума, но понякога искат прошка, казват, че са невинни, молят се или пък се впускат в серия от горчиви обиди. Един осъден изпя псалм от Библията. Друг поиска да стисне ръката на директора и благодари на него, екипа му и на целия затвор, че се бяха грижили добре за него по време на продължителния му престой зад решетките.

Осъденият разполага с две минути, за да каже последните си думи, но никой не го прекъсва, ако просрочи времето.

Осъдените винаги се държат спокойно и тихо. Те са приели съдбата си и са разполагали с много години, за да се подготвят за този миг. Много от тях го приветстват. Предпочитат смъртта пред ужасната перспектива да живеят още двайсет или трийсет години в крило „X“.