Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Случайно!
— Тия не ми ги разправяйте! Аз знаех, че ще дойдете да отстраните детето, за да направите обвиненията ми несъстоятелни. Ето защо ви очаквах тук.
— Какво сте заприритали толкова за мен? Имате ли това право?
— Аха, вие сигурно не се интересувате от мен?
— И през ум не ми минава!
— Защо изпратихте тогава майка си да ме следи през две улици? Имате ли това право?
— Видяхте ми се подозрителен!
— И вие на мен. Ние следователно стоим на равни начала и ето защо е най-добре да се съгласите на далаверата, която ви предложих.
— Не мога да се съглася. Аз не знам нищо!
— И въпреки това търсите и намирате детето!
— Следствие вашето описание.
— Смешно! Две жени не търчат посред нощ към самотно, злокобно място, понеже са чули, че там има скрит труп!
— Аз съм исполинска дама. Не се страхувам.
— И въпреки това преди малко здравата се уплашихте! Не си давайте труда да ме заблудите! Аз знам всичко.
— Нищо, нищичко не знаете!
— Така ли мислите? И при все това аз ви държа в ръцете си — вас и вашата съучастница, истинската убийца!
— Имате предвид Вартенслебен?
— Да.
— Как може да е в ръцете ви! Та вие още не сте я намерили!
— Аз по-рано от вас знаех за нея!
— Лъжа!
— Я стига! Да не би да не познавам Леда?
— Гръм да го порази! — изскърца със зъби тя.
— Виждате, че зная твърде много. Сключете мир с мен, иначе ще налитате на все по-големи опасности.
— Вие сте един негодяй!
— Ако желаете, ще бъда такъв, поне според вашите схващания. Аз още не съм говорил с Леда и тя не знае, че съм посветен в нещата. Ако откажете да приемете предложението ми, ще ви следвам неотлъчно по петите, докато успея да накарам полицията да ви арестува.
— Няма да го направите!
— Веднага след това ще отида при Леда — продължи несмутимо той. — Тя не е толкова запъната и не притежава такива здрави нерви като вас. Лесно ще измъкна признание от нея. Тогава вие сте изгубени.
— Аврора! — помоли майката, изпълнена със страх.
— Какво? — сопна й се дъщерята.
— Отстъпи!
— Нямам пари!
— Леда ще плати!
— Тоя Цвибел сигурно ще ги иска на часа!
— Не се палете — рече Цвибел. — Работата е достатъчно ясна и оправдана. Вие сте станали свидетелка на деянието на Леда и сте поискали хиляда гулдена…
— Нищо не съм получила. Тя изобщо не сдържа обещанието си!
— Това го разправяйте на друг, не на мен! И така, вие като свидетелка на деянието сте поискали от Леда хиляда гулдена. Но аз също съм свидетел. Бих могъл да поискам същата сума. Но аз се задоволявам само с половината. И ако сега касата ви е празна, то аз съм човек, с когото може да се разговаря. Наистина ще постъпите умно, ако престанете да си играете на криеница с мен.
— Аврора! — прозвуча отново умолително. Исполинката заби втренчено поглед в земята. Едва след доста време запита със стаен яд:
— Колко искате?
— Толкова по-малко, колкото сте по-откровена. Аз се нуждая неотложно от парите, но за мен доверието стои по-високо. Ние имаме еднакви интереси и при всички случаи ще ги браним по-добре, ако знаем какви са ни взаимните позиции!
— Аврора!
Исполинката направи нетърпеливо движение и каза:
— Мълчи, майко! И сама знам какво да правя!
— Поне вече не отричайте! — подхвърли Цвибел.
— Какво се каните да направите, ако нищо не призная?
— Отричането би било най-голямата глупост. Та нали чух всяка дума, която изговорихте тук. Ако нещата наистина стоят така, както казвате, нямаше да е необходимо да мъкнете детския труп зад „Белвю“, за да го скриете там.
— Вие сте един отвратителен тип! — измърмори тя. — Дори тук сте ни подслушвали!
— Действайте тогава според ситуацията!
— Добре! Още веднъж питам: колко искате?
— Добре ли сте с касата?
— Не.
— Ще се задоволя с онова, което случайно ви се намира в портмонето.
— Наистина ли? — попита тя зарадвано.
— Да.
— После ще си мълчите?
— Да.
— Завинаги?
— Завинаги!
— Обещавате ли?
— Да. Давам святата си дума, че жонгльорът Цвибел нито сега, нито някога ще ви издаде, ако му подарите парите, които в момента имате у себе си! Доволна ли сте?
— Да. Но ако се окажат твърде малко?
— Аз имам нужда от пари и ще сдържа думата си!
— Какво ще направите, когато ги получите?
— Цвибел мигновено ще изчезне — ухили се той — и никога повече няма да се мерне по тези места!
— Добре, тогава ще ги имате!
Тя извади портмонето си, изтърси съдържанието му в лявата си ръка и му го подаде.
— Ето, вземете! — каза.
Той посегна и прибра парите. Това не беше трудно, тъй като снегът достатъчно осветяваше.