Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Мило дете? Не ме задявайте с тези тъпи, идиотски празнословия! Давайте портмонето!
— Е, щом настоявате толкова, ще си го имате, макар че бих се гордял с такъв сувенир. Но беше уговорено, че всичко, което се намира вътре, ми принадлежи. Аз следователно имам правото още веднъж много внимателно да проверя дали наистина е празно. Едната странична стена е доста по-дебела от другата. Сложи си ръката на сърцето, Авроричко, и признай, че си залепила нещо вътре! Нали?
— Дивотия, хилядократна дивотия! Дайте го, иначе сама ще си го взема! И то как!
Стрелна ръце към портмонето, но той светкавично го прибра и отвърна:
— Ще трябва най-решително да поискам внимателно да го проверя!
— Нищо няма да проверявате, нищичко! Искам си имуществото!
— А аз моето!
— То е празно!
— Двете петстотингулденови банкноти са скрити вътре!
— Това е лъжа!
— Истина е!
— Откъде претендирате да го знаете?
— Знам го много точно. Вие не сте посмели да похарчите тези банкноти. Леда ще бъде запитана откъде е взела тези пари, които явно произхождат от касата на бедния, невинен Петерман!
Исполинката издаде съскащ звук, отстъпи една крачка назад и избълва:
— А-а, вие знаете всичко! Вие не сте този, за когото се представяте! Вие сте един прикрит полицейски шпионин! Добре! Ще си го получите! Аз не мога да допусна да има човек, който знае тайните ми. Все ми е едно дали съм само укривателка на труп или и убийца. Вие дръзнахте да се занимаете с мен, добре, вие сте мъртъв човек!
Скочи към него, за да го пипне за гърлото и да го удуши, но в следващия миг нададе крясък. Той беше склещил ръцете й при китките с такава сила, че железният натиск на пръстите му изтръгна от нея болезнен крясък.
— Клето създание! Наистина ли си въобразяваш, че можеш да удушиш жонгльора Цвибел? И дори и нападението ти да беше успяло, пак щеше да ти донесе само вреда. Внимавай!
Изсвири и в миг част от бялата покривка, която тя бе смятала за сняг, оживя.
Повече от една дузина мъже ги обградиха. Тя ревеше от ярост и опитваше да изтръгне ръцете си от здравата хватка на княза… напразно.
— Шпионин! Измамник! Лъжец! Негодяй! — пенеше се исполинката.
— Белезниците! — извика той в отговор.
— Беше сграбчена също отзад и здраво държана, докато й нахлузиха железата. Майка й също получи белезници. При второ, по-силно изсвирване приближи един файтон, който беше чакал отсреща при гробището този сигнал. Двете пленници бяха принудително вкарани в него, тъй като исполинката се съпротивяваше, а после без всякакви церемонии бяха откарани в затвора. Господата се разпръснаха. Когато князът си вземаше сбогом с директора на съда, последният каза:
— Нашият улов ще предизвика сензация, когато стане известен.
— Утрешният — още по-голяма. В предобеда ще ви навестя, за да ви направя предложенията си. Кой трябва да реши кой служител ще води следствието?
— Аз — в качеството си на директор.
— Мога ли да си позволя да направя едно предложение?
— Моля, заповядайте!
— Хер асесорът Фон Шуберт радва ли се на вашето задоволство?
— Дори на моето признание и симпатия. Този млад служител бързо ще се издигне.
— Бихте ли му възложили този сензационен случай?
— Това действително би било едно голямо отличие, но той ще го има, щом вие го желаете. А мога ли да науча защо точно този асесор искате да видите предпочетен?
— Иска ми се това да бъде едно възнаграждение за него за методите и начина, по който проведе следствието спрямо невинния Роберт Бертрам.26
— Много добре разбирам и оценявам това намерение. Значи утре ще имам честта?
— В предиобеда. Лека нощ!
Глава 11
Рандеву
Когато се раздели с другите, Макс Холм бе изпълнен от вътрешно задоволство, каквото рядко бе изпитвал в живота. Той беше направил своето — Елън Стартън да отмъсти на враговете си — и беше убеден, че планът му ще успее.
След това си помисли за клетия Вернер. Сърцето го подтикваше да му съобщи, че ще види отново свободна невинно осъдената си дъщеря. Не беше необходимо да му издава нищо повече.
По пътя към театралния слуга мина край кафето, в което бе седял с разсилния от редакцията и мосю Жан. Лежането в снега, покрит само с един чаршаф, му беше вдървило крайниците и той реши първо да си вземе чаша грог.
При влизането си се учуди немалко, като видя на една маса да седи именно този, при когото искаше да отиде — театралният слуга.
— Добър вечер, Папа Вернер! — поздрави, настанявайки се при него. — Та това е направо чудо невиждано!
— Кажи-речи, скъпи ми хер Холм! Аз от дълги години не съм отивал да пия нещо, което, естествено, означава на своя сметка. Днес се наканих за първи път да изпия една чаша истински китайски чай… за двайсет кройцера! М-м-м! — Поднесе, примлясвайки, чашата до устата.
26
Роберт Бертрам е идентичен с Рихард Бертрам от Карл Май, Събр.съч., т.65, „Непознатият от Индия“ — б.нем.изд.