Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Прахосник! — пошегува се Холм.
— Охо! Мога да си го позволя!
— Наистина ли? Може би и на вас щастието се е изпречило из един път?
— Както го възприеме човек!
— Да не сте получили увеличение на заплатата?
— О, уви! Точно обратното — изхвърлиха ме, мой добри, млади приятелю.
— Не може да бъде!
— Да, инцидентът лично дойде у дома.
— Значи е видял жена ви.
— Да, и това му послужи като благовиден претекст за моето уволнение. Реално погледнато обаче е виновна само моята Емили.
— Как така?
— Тази вечер играха „Звездата на харема“. Артистката, изпълняваща ролята на любимката на султана, се бе разболяла и моята дъщеря трябваше пред хиляди очи да лежи гола-голеничка на сцената.
— Тя не го стори?
— Не, опазил Бог. И ето защо ме изгониха. Сега съм без хляб, място и работа.
— И въпреки това пиете китайски чай, който струва двайсет кройцера?
— Не въпреки, а именно затова! Искам да ядосам нещастието. Точно защото не мога да печеля пари, ги изхвърлям през прозореца!
— Вие сте един много лекомислен човек! — засмя се Холм, който се радваше да го види най-после в добро настроение.
— Да, наричайте ме лекомислен! Вие сте напълно прав. Прахосвам си аз парите за деликатеси, а пък ви дължа четиринайсет гулдена!
— Е, е, не беше казано в тоя смисъл!
— Зная, но който пие китайски чай, трябва да може да плати и дълговете си. Заповядайте, и то с най-сърдечни благодарности!
Той извади портфейла си и сложи пред него четиринадесет гулдена.
— Папа Вернер, какви ги мислите! — реагира Холм.
— Вземайте ги, вземайте ги!
— Нямам необходимост от тях!
— Но аз ви ги дължа!
— Има време!
— Остава достатъчно и за мен!
— Това ме радва! Сутринта не можехте да го кажете. Наистина трябва да сте изкарали късмет!
— Да, аз станах половин Крез.
— Как така?
— Изтъргувах дъщеря си.
Каза го само на шега. Нямаше си и представа, че това си е било сериозен пазарлък.
— Трябва да ми обясните!
— Е, тя се глави и получи чудесна предплата.
— И колко, ако смея да запитам? За да можете да ми дадете четиринадесет гулдена, то авансът, който Емили е получила, трябва да е значителен.
Когато старият назова сумата, Макс не съумя да скрие удивлението си. Отбеляза:
— Много необичайно! При кого се хвана на работа?
Вернер осведоми как е била назначена дъщеря му. Холм бе обхванат от подозрение към цирковия директор, но не позволи старият да го забележи, за да не му вдъхне страх и безпокойство и да му помрачи доброто настроение.
Докато още бъбреха на тази тема, пристигна нов гост. Като съгледа Холм, той го поздрави с фамилиарност, примесена с респект.
Беше още млад, може би едва прехвърлил двадесетте, нисък и тантурест, с огненочервена коса и по момичешки бял като сняг. По пълното му лице бе изписан израз на неуморна закачливост. Още като го видеше, човек, не можеше да не си каже, че този млад човек много обича да погажда забавни номера.
Холм му махна да дойде и каза:
— Не искате ли да седнете при нас, скъпи Хаук?
— Ако разрешите, на драго сърце!
— Господата може би се познават?
— Поне аз познавам хер театралния слуга Вернер.
— И аз май съм чувал името ви — рече споменатият.
— Мой колега — поясни Холм. — Нали знаете, че досега свирех за танци?
— Да, да.
— Е, хер Хаук е нашият тимпанист и същевременно веселякът на оркестъра. Той има повече трилери и фанфари в главата, отколкото на нотния лист и ако се ползвате с благоразположението му и искате да му доставите голяма радост, просто му дайте възможност да извърти някой тъп номер. Той със сигурност ще го направи.
— О, възможности има, но липсва материал — отбеляза ей така между другото Вернер.
Холм обаче веднага се залови за думата и попита:
— Какви възможности имате предвид?
— Хм. За такива неща не се говори.
— Ние няма да го раздрънкаме!
— Зная. Имах предвид театъра.
— Да, там има множество гнили места.
— Да можех само веднъж да отиграя на някой от тези господа някакъв номер, ама порядъчен! — въздъхна Вернер. — Какво удоволствие бих изпитал!
Тимпанистът се подсмихна с превъзходство и каза:
— Който наистина иска да го стори, винаги ще намери случай и материал.
— Тоя интендант, балетмайсторът, клакьорът, капелмайсторът, това са все…
— Стой! — вметна бързо Холм. — Вие споменахте клакьора, онзи Леон Стодижел. Тук ми хрумна една идея, една великолепна идея!