Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Някоя дивотия? — запита Хаук, изпълнен с очакване.
— Да.
— Включете ме веднага!
— Ще видим. Я ми покажете ръцете, зъбите, ушите си! Така! Задоволително!
— Ама това звучи точно така, сякаш се каните да ме отведете на пазара за роби като харемски пазител.
— Ще има нещо от харема.
— По дяволите! Възбуждате любопитството ми!
— Я кажете, Хаук, яли ли сте някога през живота си стриди?
— Леща да, но стриди — още не.
— Хайвер?
— Не съм се осмелил!
— Шампанско да сте пили?
— Най-голямата ми наслада досега е била изкипяло мляко. По-високо не съм стигал.
— Хм-м! Не бихте ли желали някой път да опитате?
— Веднага съм готов! В устата ми се стече цяла локва, а пък вие само се шегувате.
— Не. Каня ви с цялата си сериозност и искреност на една супе за трийсет, петдесет, че и повече гулдена. Зависи изцяло от таланта, който ще проявите.
— Вашата личност се ползва с добро име, хер Холм! Знаете, че дълбоко ви уважавам, защото не сте някой обикновен колега и кръчмарски музикант. Но я ми кажете, моля, под секрет, да не сте нещо мръднали, а?
— Не.
— Или в главата ви се въртят морски змии?
— Също не.
— Да оставим тогава тази тема.
— Защо?
— Вие не говорите сериозно.
— Давам ви честната си дума, че нещата стоят точно така, както казвам!
— Всички дяволи! Сега наистина не знам къде съм и какво да мисля!
— Мислете за една изискана вечеря! Първо пристига триеска рибена чорба или нюйоркска костенуркова супа. Включвате ли се, или не?
— Ще мета риби и костенурки наред.
— След това бива поднасяно гъска, патица, заек, сърнешка плешка, еленско печено, пържола от дива свиня, рейнска сьомга, печено филе, ротсбиф, накратко казано, всичко, което пожелаете, студено или топло, в голям избор.
— Още отсега предвкусвам леденостуденото и току-що сваленото от огъня.
— Към това — всички видове вина, на които се спрете.
— Да не искате да ме експедирате в Лапландия, където се лапа наготово?
— Не, а само до „Белвю“.
— Чумата го взела, там имало изфинена кухня, както съм чувал. Не съм я виждал, наистина, и още по-малко вкусвал.
— И всичко това ще го имате безплатно.
— Така ще си бъде и по-редно.
— Дори ще бъдете взет с екипаж.
— Сега вече не се познавам.
— И лично от съдържателя ще бъдете обслужван.
— К’ъв изискан тип съм само! Но нещо, нещо все пак трябва да се иска от мен!
— Това действително е вярно.
— Е, и какво е то?
— Няколко прегръдки и може би няколко целувки.
— Гръм и мълния! Бива ли си я?
— Малко над петдесет лазарника.
— Пфу, дърта чума!
— Е, за една такава вечеря човек все ще го превъзмогне!
— Правилно! Само да не вземе да ми яде чесън преди това.
— И през ум няма да й мине.
— Тогава ще сторя каквото мога. Само по време на лапачката да ме остави на мира.
— Вие все говорите в женски род, драги ми Хаук, но това не е „тя“.
— Че какво тогава?
— „Той“.
— Това не е възможно!
— Напротив, възможно е!
— И аз трябва да прегръщам и целувам някакъв тип?
— Не.
— Ами нали така казахте!
— О, не! Вие няма да правите нищо. Трябва да проявявате търпимост. Нито ще прегръщате, нито ще целувате, а вие ще бъдете прегръщан и целуван.
— От един петдесетгодишен дъртак?
— Да.
— Не ми се сърдете! Това надминава и кукления театър. Защото, че си правите само майтап, вече не вярвам, откак ми дадохте думата си. А вие имате навик да я сдържате.
— Може би ще проникне лъч светлина в духовната ви тъма, ако ви запитам обличали ли сте се някой път като момиче?
— О, дори често! За карнавалите. Телосложението ми е такова, че бих могъл и деколтиран да ходя. Имам необходимата фигура за женски клоун.
— Чудесно! Какви са ръцете ви?
— Пълни и закръглени като на Мелузина.
— Ами гласът?
— Нямайте грижа! Имам фамозен фалцет, който звучи като естествен. Освен това човек може да залага само на шепненето. Но, я кажете, цялата работа не намирисва ли, сякаш трябва да се явя на тая славна супе преоблечен като дама?
— Така е наистина.
— Знаменито, знаменито! Започвам да разбирам! Трябва да се вземе на майтап някой дърт глупак?
— Познахте!
— Който е поканил някаква повлекана на бляскава вечеря?
— Точно така.
— И аз трябва да се явя на мястото на тая красавица?
— Притежавате удивителна ясновидска дарба.
— О, моите консуматорски възможности са още по-удивителни. Но кажете — няма ли опасност в тая работа?
— Ни най-малка.
— Да не ме пипнат за яката?
— На никого няма да хрумне. Тъкмо обратното, въпросният ще бъде радостен, ако работата не се разчуе.