Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Кой да ти го помисли тогава!
— Че в плевника са се намърдали двамина! Дявола трябва да ги е домъкнал!
— И че тоя тип ни е чул!
— И всяка дума е разбрал! Но за онова, което всъщност се канехме там да свършим, май нищо не знае. Това е добре, много добре.
— Търсел ни е!
— Да, но не е могъл да ни намери, защото ние още на другия ден се разкарахме. Вартенслебен също си е обрала крушите. Той действително не е имал късмет, но след четири години все пак ни спипа.
— Какво ще правим сега?
— И още питаш?
— Естествено! Ти все пак няма да допуснеш работата да стигне до донесение, Аврора!
— О, напротив!
— Тогава ние сме изгубени!
— Глупости!
— Той е съвсем прав. Онова, което му дадем, Вартенслебен ще ни обезщети.
— Благодаря! На такава двойна воденица не се хващам!
— Двойна воденица?
— Ами да! Как другояче искаш да я нарека? Днес ще му платим, за да си държи устата затворена, и веднага щом свърши парите, пак ще довтаса. Това си е двойна воденица. Ето защо ще го разкарам веднъж завинаги.
— Но той със сигурност ще направи донесение. Създаваше впечатление, че говори сериозно.
— И аз мисля така.
— Тогава ще ни арестуват!
— Това на никого няма да хрумне!
— Ще намерят детето!
— Няма.
— Та нали си е още там!
— Сега, да! Но на сутринта вече ще бъде изчезнало.
— А, ти се каниш да го отнесеш?
— Естествено! Тогава нека си прави донесения. Ако полицията не намери нищо, не може да ни арестува. Ще обявят типа за смахнат.
— Кога ще отидеш до плевника?
— Аз няма да отида сама. Ти ще дойдеш с мен. Ние имаме време, наистина, до сутринта, но доброто си е добро. На оня може да му хрумне друга мисъл.
— И още тази вечер да направи донесението.
— Да. Следователно е желателно час по-скоро да махнем детето оттам.
— Къде възнамеряваш да го отнесем?
— Най-добре би било да го хвърлим в реката.
— Биха могли да го намерят!
— То няма да може да отплува или изплува! Вкаменило се е и следователно веднага ще потъне и ще си остане на дъното.
— Значи във водата!
— Стой! По-полека! Тая работа така бързо не става. Трябва да вземем предвид, че трупът ще ни трябва срещу Леда. Без детето няма да можем да докажем нищо срещу нея и следователно няма да можем и да й измъкнем пари.
— Това е вярно.
— Значи ще е най-добре временно да го скрием на друго място.
— Но къде?
— Трудна работа. Не можем така бързо да решим. Достатъчно е да имаме някое място, което засега, сиреч за няколко дни, да бъде сигурно.
— Идва ми наум нещо!
— Е?
— Ще го скрием в някой отточен канал.
— Та те нали не са достъпни!
— В града, да. Но извън него са открити. Колко често под шосетата минават такива канали, по които тече вода. Един такъв отточен канал за момента е най-удобното място.
— Това е вярно. Но ни застрашава опасност и от друга страна. Нали чу!
— Имаш предвид Вартенслебен?
— Да. Той я търси.
— И ще я намери!
— Със сигурност! Тоя тип ни е издебнал как вървим след Леда!
— Ще иде в хотела.
— Там името може и да го заблуди, но толкова по-сигурно ще я види в театъра. Направо Сатаната му е внушил тая идея!
— Ако Леда допусне да я баламоса!
— Именно това е то! Ако можех да бъда сигурна в нея, нямаше ни най-малко да ми дреме от заплахите му. Но ако я изненада както нас, възможно е от страх всичко да изпее.
— Тогава сме изгубени!
— Въпреки това ще скрием трупа!
— Трябва да я уведомим!
— Непременно. Веднага щом отстраним трупа, ще отидем да я предупредим.
— Тя ще се изплаши и от нас.
— Това не ни засяга. Впрочем новата опасност, на която ни подхвърля тоя Цвибел, ни дава и нова причина да искаме от нея да ни плати.
— Ако има пари!
— Една танцьорка винаги има пари. Вземай си кожуха и да вървим!
— Ще угасим ли свещите?
— Не. Възможно е да се върне, за да види какво правим. Ако свещите горят, ще помисли, че сме си в стаята.
Тръгнаха. Когато се озоваха в коридора, келнерът пристъпи насреща им. По всяка вероятност бе очаквал тях, но те и не помислиха да му обърнат внимание. С регистрационната книга в ръка той каза:
— Извинете, дами! Тъкмо възнамерявах да се кача при вас.
— Трябва да се запишем? — попита исполинката.
— Да.
— Ще го направим след връщането си.
— Кога ще си дойдете?
— След може би два часа.
— В такъв случай съжалявам, че ще трябва да ви досадя. След един час ще мине инспекторът. Тогава в книгата вече трябва да са записани всички новопристигнали.
— Да влезем в общия салон. Не ми се качва пак горе.