Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— И как се каните да я издирите сред толкова народ?
— Оставете това да е моя грижа! Ще ми помогнат и други. Хората, при които е живяла, я познават много добре.
— Е, пожелавам ви късмет. При мен не можахте да го изкарате и нито пък някога ще ви се усмихне.
— Значи наистина отричате?
— Да.
— Това е много необмислено от ваша страна.
— Защо?
— Защото работата ще опре до донесение.
— Това ми е напълно безразлично!
— О, въз основа на моите показания срещу вас при всички случаи, дори и да сте невинна, ще бъде предприето разследване!
— Важното е, че срещу мен нищо няма да може да се докаже, понеже съм невинна. Скоро ще ме освободят, но толкова по-сериозно ще се заемат с вас. Фалшивите обвинения се наказват сурово. Помислете върху това!
— Моето решение е взето. Впрочем нищо не би ви навредило, ако пуснете на мен, бедния дявол, петстотин гулдена. Бихте могли да си възвърнете после сумичката от Вартенслебен.
— Аз не мога, не желая и не искам нищо, защото не съм извършила това, за което говорите!
— Вие наистина сте невероятно твърдоглава. Виждам по лицето на майка ви, че е склонна да постъпи по-предпазливо от вас. С нея би могло да се поговори. Аз не ви притискам и ето защо ще ви дам срок за размисъл.
— Наистина ли? Бре, каква доброта, каква милост и търпение!
— Да, ще проявя въображение.
— Е, и докога ни давате време?
— До утре сутринта в осем часа.
— Само?
— Това е достатъчно, за да претеглите шансовете си. В осем часа ще дойда отново.
— Спокойно можете да не се явите. Аз няма да ви приема.
— Тогава в осем и четвърт ще бъда при полицията.
— Много сте бърз!
— В девет часа трупът ще бъде намерен!
— Я по-добре оставете клетото червейче на мира!
— А четвърт час по-късно вие и майка ви ще бъдете арестувани.
— И след още четвърт час аз ще бъда освободена, а вас ще тикнат в кауша!
— Ще изчакаме, ще видим! Впрочем, аз в никой случай не губя надежда, че още тази вечер ще ви дойде друг ум. Обсъдете нещата с майка си и ако имате нещо да ми съобщите, изпратете някой до централната странноприемница на главната улица. Оттук ще отида направо там, за да чакам. Лесно ще ме намерите, защото знаете името ми — Цвибел!
— Наистина се учудвам на вашата издръжливост. Сега ви уверявам за десети и последен път, че бъркате лицата. Омитайте се най-сетне, иначе ще позвъня на слугата, за да ви изпрати с експресния влак при Дявола!
— А аз бих отишъл при него само за да ви запазя квартира. Лека нощ!
— Да ви няма!
— Довиждане, днес или утре!
С тези думи тръгна към вратата и излезе. Едва сега старата даде израз на страха, който я бе обзел. Плесна ръце и заговори с уплашен тон:
— Ама Аврора, недоумявам как ти…
— Тихо! — беше рязко прекъсната. — Знам какво правя. Тръгвай бързо след него!
— Защо?
— За да разберем дали наистина отива към Главната. Следвай го само през две улици и се връщай!
Старата се разбърза след него.
Веднага щом се озова на улицата, мнимият Цвибел нашепна на застаналия при вратата на съседната къща мъж, който беше полицай в цивилно облекло:
— Сега една от жените ще ме последва, за да види накъде се насочвам. За да я направя по-уверена, няма да се обръщам. Тръгнете веднага след нея и ми кажете, когато преследването бъде преустановено!
Продължи нататък. Едва се бе отдалечил и старата се измъкна на улицата. Забеляза го и го последва, но без да усети, че сега сама е под наблюдение.
В края на втората улица се върна доволна, защото Цвибел наистина беше поел в посока към главната улица. Не беше се озъртал. Сега полицаят го настигна и доложи:
— Тя се върна!
— Докъде вървя след мен?
— До последния ъгъл.
— Чудесно! Върнете се на поста си. Предполага се, че двете скоро ще се отправят към плевника. Не им пречете. Но ако поемат в друга посока, може би дори с намерение да напуснат града и да ударят на бяг, употребете всички средства да ги задържите.
— Също и сила?
— Да, арест!
Полицаят тръгна обратно към странноприемницата, а князът побърза по няколко странични улици към гробището и оттам към плевника.
— Е? — попита исполинката напрегнато, когато майка й влезе в стаята.
— Вървя по правия път.
— Наистина ли към Главната?
— Да.
— Магарето!
— Магаре го наричаш?
— Да. Иска да ме сплаши, а е твърде глупав, за да проумее, че за броени мигове мога да отстраня опасността.
— Колко съм уплашена! Ах, трябва да седна!
— Проклета история, това е вярно!
— Мислех, че ще получа удар.
— Аз също трябваше да положа всички усилия да се владея, когато оня взе да усуква приказката около плевника.