Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво съвпадение. — Ив стана. — Мразя съвпаденията.
Харесва ми — много е драматично. Не бива да променям стила си, дори когато съм под напрежение. Най-вече когато съм под напрежение. Таблетките са на една ръка разстояние, ако ми потрябват. Разбира се, ще прибягна до тях само в краен случай, но те ще подействат бързо. Ще бъдат нежни към мен. Поетът е казал: „Не пристъпвай сам във вечната нощ.“ Ала истината е друга. Ако трябва да избирам между смъртта и затвора, ще предпочета да умра.
Ежедневно сме принудени да правим някакъв избор. Жизненият ни път е като криволичеща пътека. Единствено онези, които не са познали мъката и радостта, се движат направо. Аз предпочитам пътя със завои. За добро или за зло вземах решения, а сега изцяло поемам отговорността за последствията.
Не съжалявам за смъртта на Ричард Дрейко. Не изпитвам угризения. Едва ли е съществувал по-безотговорен човек от него. Безотговорен и безсмислено жесток. Опетняващ всичко, до което се докоснеше. Смъртта му не тежи на съвестта ми. Заслужил бе да умре заради жестокостта, която е извършил напълно съзнателно.
Дано миг преди ножът да се забие в сърцето му да е почувствал нетърпима болка, да е изтръпнал от страх, да е изпитал нечовешко страдание от осъзнаването на истината.
Но докато замислях екзекуцията му, кроях планове за собствената си безопасност. Вероятно притежавам силно развит инстинкт за самосъхранение.
Ако ми се предостави възможност още веднъж да го сторя, няма да се поколебая. Не роня крокодилски сълзи, задето светът се е отървал от един негодник.
Донякъде съжалявам за убийството на Лайнъс Куим, но той трябваше да бъде отстранен. Пък и беше такъв противен, дребнав и зъл човечец. За предпочитане бе да му дам исканата сума, но изнудването е като заразна болест, нали? Заразиш ли се, вирусът се разпространява из целия организъм и болестта те наляга най-неочаквано. Реших да не рискувам.
Ала не изпитах задоволство при подготовката на убийството му. Дори се наложи да взема успокоително в деня на екзекуцията.
Погрижих се Куим да не почувства болка или страх, да посрещне смъртта като най-голямото удоволствие.
Естествено това не ме оправдава, задето отнех още един човешки живот.
Нарочно направих така, че Ричард да умре пред очите на толкова много хора. Знаех, че всеки от колегите му има причина да го мрази. Колко вълнуващо бе да си представям как Кристин Воул забива истински нож в сърцето на неверния си съпруг. Каква поетична справедливост!
Съжалявам и поднасям извиненията си на моите приятели и колеги, задето дори за кратко време бяха заподозрени за престъплението. Колко е било наивно да вярвам, че няма да се стигне до там.
Казвах си, че никой, който е познавал Ричард, няма да скърби за него, че ще се леят крокодилски сълзи само за пред публиката. Обаче сгреших. Не подозирах реакцията на лейтенант Далас. Тя едва ли съжалява за Ричард. Навярно вече е открила достатъчно подробности от биографията му, та да се отврати от него. Ала тя държи на спазването на законите и е обсебена от идеята да защитава жертвите на престъпления.
Разбрах го веднага щом погледнах в очите й. Та нали работата ми е да преценявам хората, да им подражавам.
Важното е, че сторих необходимото, направих онова, което ми подсказваше сърцето. Безмилостно отмъстих за безчет причинени злини.
Нима това не е правосъдие?
Осемнайсета глава
Анджа Карвъл беше красавица със стройна фигура, каквато жените постигат чрез физически упражнения или чрез скъпи пластични операции, фигура, която привлича мъжките погледи. Плътните й чувствени устни бяха подчертани с бронзово червило. Кожата й имаше златист оттенък и в съчетание с тъмночервената й коса и кехлибарените очи й придаваше вид на огнен език пламък.
Изгледа изпитателно Ив, за миг хвърли поглед към Пийбоди, сетне отстъпи и широко отвори вратата на скромния си апартамент:
— Благодаря, че се отзовахте веднага. Едва като приключихме разговора се досетих, че не е редно аз да диктувам условията.
— Няма значение.
— Дано да извините невежеството ми. Никога досега не съм имала работа с полицията… Поръчах горещ шоколад. — Покани ги в дневната. На масичката бяха поставени бяла кана и две чаши. — Заповядайте, пийнете нещо топло. Навън е толкова мрачно и студено. Ще помоля да донесат чаша за вашата… помощничка.