Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Елейн се намеси.
— Шериам, Аная, всички, чуйте ме! Трябва да си представите коридора такъв, какъвто е! Това е реално само доколкото му вярвате! — Тя твърдо намести образа на коридора в главата си, с цветните плочки в изрядни редици и с гоблените по стените. Нищо не се промени. Писъците продължиха да отекват. — Трябва да си мислите за коридора! Можете да надвиете това, ако се опитате! — Тролокът я изгледа; сега в ръката му имаше нож. — Шериам, Аная, трябва да се съсредоточите! Миреле, Беонин, съсредоточете се върху коридора! — Тролокът я извърна на една страна. Тя се опита да се отскубне, но масивното му коляно я притисна без усилие и чудовището започна да реже дрехите й както ловец дере кожата на убита сърна. Тя отчаяно се хвана с ума си за образа на коридора. — Карлиня, Морврин, в името на Светлината, съсредоточете се! Мислете за коридора! Коридора! Всички! Мислете за него! — Тролокът изръмжа нещо и я преобърна с лице надолу, след което коленичи над нея и дебелите му колене притиснаха ръцете й към гърба. — Коридора! — изпищя тя. Съществото впи дебели пръсти в косата й и изви главата й назад. — Коридора! Мислете за коридора! — Ножът на тролока докосна изпънатата й шия под лявото й ухо. — Коридора! Коридора!
И изведнъж се озова върху цветните плочки на коридора. Притисна гърлото си с длани, удивена, че са свободни, напипа влага и вдигна пръстите си да ги погледне. Беше кръв, но съвсем малко петънце. Тялото й се разтърси. Ако тролокът беше успял да й пререже гърлото… Никакво Церене нямаше да може да излекува това. Отново потръпна и бавно се изправи. Беше в коридора пред кабинета на Амирлин, нямаше никакви тролоци и пещери.
Сюан беше до нея и приличаше на купчина цицини, облечена в рокля. Шериам и Аная хлипаха в окървавените си дрипи. Миреле се беше сгушила пребледняла, гола и покрита с дълги червени черти и отоци. Морврин стенеше при всяко движение и се движеше неестествено, сякаш ставите й вече не действаха както трябва. Роклята на Беонин беше раздрана на късове и тя пъшкаше на колене, застанала ококорена повече от всякога.
Изведнъж Елейн забеляза, че и нейната рокля и риза са срязани отгоре до долу. Потръпна така силно, че за малко да падне. Оправянето на дрехите й щеше да е въпрос само на едно помисляне, но не беше сигурна дали ще оправи спомените си.
— Трябва да се върнем — каза Морврин. Въпреки стоновете гласът й прозвуча непреклонно, както винаги. — Чака ни Церене, а както сме се докарали, тук никоя няма да се оправи.
— Да. — Карлиня опипа късата си коса. — Да, май ще е най-добре да се върнем в Салидар. — Обикновено леденият й тон този път беше доста колеблив.
— Аз ще остана още мъничко, ако никоя не възразява — каза Сюан. По-скоро го предложи с така неуместния за нея хрисим гласец. Роклята й отново бе станала цяла, но отоците си стояха. — Мога да разбера още нещо, което да се окаже от полза. Имам само няколко цицини, нищо работа.
— Аз също ще поостана — каза Елейн. — Мога да помогна на Сюан и изобщо не съм пострадала. — Усещаше раната на гърлото си всеки път, щом преглътнеше.
— Връщаш се с нас, дъще — твърдо каза Морврин.
Елейн кимна примирено. Човек можеше да си помисли, че тук Кафявата сестра е учителката, а Елейн — ученичката. Вероятно си мислеха, че се е набутала в кошмара също като тях.
— Не забравяйте, можете да излезете от съня и да се окажете направо в телата си. Не е нужно първо да се ходи в Салидар. — Не можа да разбере дали я чуха: Морврин й бе обърнала гръб още щом я смъмри.
Шестте Айез Седай изчезнаха.
След един поглед към Сюан Елейн ги последва, но не отиде в Салидар. Разполагаше с няколко минути и имаше друга цел.
Великата зала в майчиния й палат в Кемлин не се появи около нея лесно. Тя изпита някакво усещане за съпротива и чак после стъпи върху пода с червени и бели плочки под големия сводест таван.
Веднага забеляза новото, направило появата й толкова трудна. На подиума в единия край на залата, където трябваше да се намира Лъвския трон, стоеше някакво чудовищно творение, състоящо се от Дракони със златни и пурпурни люспи от позлата и емайл, със слънцекамъни за очи. Майчиният й трон не беше махнат от залата. Стоеше на някакъв пиедестал зад и над чудовищното нещо.
— Какви ги вършиш, Ранд ал-Тор? — прошепна Елейн. — Какво си въобразяваш, че правиш?
Ужасно се боеше, че ще я подкара през куп за грош, ако тя не е край него да го пази от вълчите ями. Наистина се беше оправил с тайренците доста добре, както и в Кайриен, но нейният народ беше различен — безцеремонни и откровени хора, които никак не обичаха да ги лъжат и подвеждат. Това, което му бе свършило работа в Тийр и Кайриен, можеше да му гръмне в лицето като фойерверк на представление на Илюминатори.