Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Майко, трябва да поговоря с вас.
— Никола? — Егвийн се стараеше да запомни името на всяка новачка — нелек труд, като се имаше предвид колко усърдно издирваха Сестрите по пътя на войската момичета и млади жени, които можеха да се научат. Все още не се гледаше с добро око на това активно издирване — според традицията самото момиче трябваше да помоли и най-добре беше само да дойде в Кулата, — но сега в стана се учеха десет пъти повече, отколкото в Бялата кула от години. Никола обаче бе една от онези, които не беше трудно да запомниш, а освен това Егвийн често беше забелязвала младата жена да я гледа. — Тиана няма да остане доволна, ако разбере, че си останала будна толкова късно. — Тиана Носел беше Наставничката на новачките, прословута както с майчински утешителното си рамо, щом някоя новачка имаше нужда да си поплаче, така и със своята суровост, станеше ли дума за спазване на реда и правилата.
Младата жена трепна, готова да побегне, но после смело погледна Егвийн в очите. Бузите й бяха лъснали от пот. Нощната тъма бе по-прохладна, отколкото на светло, въпреки че никой нямаше да го нарече хлад, а простичката хитрина с преодоляването на жегата се научаваше едва с придобиването на шала.
— Зная, че трябва първо да помоля да се срещна с Тиана Седай и нея да помоля да се видя с вас, майко, но тя никога няма да позволи на една новачка да се обърне към Амирлинския трон.
— За какво, чедо? — попита Егвийн. Жената беше поне с шест-седем години по-голяма от нея, но това бе приетото обръщение към една новачка.
Никола пристъпи към нея. Големите й очи гледаха може би малко по-открито, отколкото се полагаше на новачка.
— Майко, искам да продължа дотам, докъдето мога. — Гласът й беше хладен и самоуверен съвсем като на Айез Седай. — Не казвам, че нарочно ме задържат, но съм сигурна, че мога да стана по-силна, отколкото ми казват. Просто го знам. Вас не са ви задържали, майко. Никоя досега не е придобивала толкова мощ толкова бързо като вас. Единственото, за което моля, е да получа същия шанс.
Зад Никола се появи още една жена със запотено лице. Тя пък в късо палто и широки панталони, и с лък през рамо. Косата й висеше до кръста на плитка, завързана с шест панделки, и беше обута в къси ботуши.
Никола Трийхил и Арейна Нернасив изглеждаха доста странна двойка за приятелки. Като повечето от по-възрастните новачки — напоследък се изпитваха и жени с десет години по-големи от Егвийн, въпреки че много Сестри все още недоволстваха, че са прекалено големи, за да могат да възприемат суровата дисциплина на новачките — та като повечето по-възрастни жени, Никола беше обладана от дива страст да се учи, според всички доклади, и потенциалът й се бе оказал по-нисък само от този на Нинив, на Елейн и на самата Егвийн сред живите Айез Седай. Всъщност Никола явно правеше големи крачки, много често толкова големи, че учителките й трябваше да я задържат. Някои твърдяха, че напипвала сплитовете все едно, че вече ги знае. Не само това, но вече бе проявила два Таланта: способността да „разпознава“ кой е тавирен беше по-малкият, а по-големият, Прорицателството, се проявяваше по такъв начин, че никой не можеше да разбере какво точно е предрекла. Тя самата не помнеше след това и една дума от изреченото. Така че Никола вече беше набелязана от Сестрите като жена, която трябва да се следи изкъсо. Неохотното съгласие да се изпитват жени, по-големи от седемнадесет-осемнадесет години, до голяма степен се дължеше именно на нея.
Арейна, от друга страна, беше Ловкиня на Рога и се перчеше досущ като мъж, обичаше да седне и да разправя надълго и нашироко за своите приключения, както преживените, така и онези, които й предстояха, освен когато се упражняваше с лъка си. Най-вероятно си бе избрала това оръжие по подражание на Биргит, заедно с облеклото й. Проявяваше интерес към лъка и нищо друго, освен да пофлиртува от време на време, и то доста дръзко, макар напоследък да не го правеше. Навярно дългите дни пътуване я изморяваха твърде много за това, въпреки че за стрелбата с лъка намираше време. Защо продължаваше да върви с тях, Егвийн не можеше да разбере — малко вероятно й се струваше Арейна да вярва, че Рогът на Валийр ще изникне някъде по пътя им, и беше невъзможно дори да подозира, че той всъщност е скрит дълбоко в Бялата кула. Много малко хора знаеха това. Егвийн не беше сигурна дали и самата Елайда го знае.
Арейна й се струваше глупава позьорка, но към Никола Егвийн изпитваше известна симпатия. Разбираше недоволството й, разбираше порива й да научи всичко и веднага. Преди време тя също беше като нея. Може би все още беше.