Добре пазени тайни

— Добре. Честейн се страхува от Уолис.

— Честейн се страхува и от собствената си сянка. Даже не отговаря на обажданията ми.

— Не иска да носи никаква отговорност. Измил си е ръцете с теб. Каза, че те е виждал да общуваш със заподозрените по партита.

— Партита? Срещах се с тях на обществени места.

— Това е рисковано, Алекс. Трима заподозрени джентълмени и една жена следовател, която се среща с всеки един от тях насаме.

Младата жена направи опит да не се поддава на язвителния му тон.

— Нова тактика — каза тя и стана. Заобиколи стола си. — Това е неразрешено дело за убийство. Разследването е наложително и няма значение кой го води.

— Добре — съгласи се той самодоволно, скръсти ръце на тила си и се облегна на стола. — Добре, нека видим. С какво разполагаш? Не съществува тяло за ексхумация. Липсва средството, с което е било извършено убийството. Няма…

— Някой го е задигнал от чантата на ветеринарния лекар.

— Моля?

— Говоря за скалпела, с който с извършено убийството — тя му разказа за доктор Ели Колинс. — Доктор Колинс старши никога не е получил обратно скалпела си. Имах намерение да проверя какво е станало с него при първа възможност, но се съмнявам, че ще го намеря.

— Аз също. В момента не разполагаш със скалпела, с който е извършено убийството, и това е факт. Имаш ли свидетел?

Тя въздъхна.

— Когато говорихте с губернатора, той да е споменавал нещо за един работник във фермата на име Пейсти Хикъм?

— Да, наистина.

— Добре. И не ме обиждай повече, като се опитваш да ми поставиш капан. И без това щях да ти кажа.

— Кога? Кога щеше да се изпуснеш и да ми кажеш, че човек от моята кантора е бил замесен в тъмна история с каубой, който е бил убит?

— Искаш ли да знаеш моето становище по въпроса? — разказа му за Пейсти.

Когато свърши, той се намръщи още повече.

— Ако това е вярно, не само че е глупаво да продължаваш разследването, но е и опасно. Не мисля, че някой ще направи признание.

Тя го погледна право в очите.

— Не, но един от тях е убил Селина, а по всяка вероятност и Хикъм.

Той изруга и изгаси цигарата си.

— Нека да говорим само за убийството на майка ти. Ако трябва да арестуваш един от тях утре за това, че е убил майка ти, кого би арестувала?

— Не съм сигурна.

— Защо би я убил най-възрастният от заподозрените?

— Енгъс е своенравен и опърничав. Влиятелен е и определено му доставя удоволствие да е шеф.

— Но ти се усмихваш!

— Признавам, че е изключително приятен — спомни си думите на Енгъс, че би искал да има дъщеря като нея. — Той е прекалено груб с Джуниър, но убиец!? — попита риторично, поклащайки глава. — Не мисля. Не е в неговия стил. Енгъс не е имал повод.

— Какво ще кажеш за Джуниър?

— Възможно е. Той е много чаровен. Сигурна съм, че всичко, което ми каза, е истина. Но не цялата истина. Знам, че е обичал Селина. Искал с да се ожени за нея, след като баща ми е бил убит. Може би тя му е отказвала много пъти.

— Предположения и пак предположения. И така, остана Ламбърт. Какво ще кажеш за него?