С дъх на скандал

— Как се осмелявате?

Той се пресегна през масата и леко обви китките й с големите си ръце.

— Добре, петстотин. Днес загубих работата си и не мога да се пазаря.

Джейд си дръпна ръцете. Първият й импулс бе да му удари плесница, както няколко часа по-рано бе направила с Матиъс заради сексуалните му намеци, далеч не толкова обиждащи като на Бърк. В сравнение с мъжа срещу нея, дори мазният Матиъс печелеше, съдейки по първите им действия.

Но Джейд имаше вътрешен инстинкт, че Дилън Бърк притежава нещо, невидимо с просто око. Неоформената брада, дългата коса и грубостта бяха защитни средства. Не осъзнаваше как знае това. Просто знаеше. Вместо да си тръгне с укорни слова, тя остана, понеже не искаше да се откаже от него. Защо, чудеше се Джейд. Какво странно стечение на обстоятелствата я заведе на обекта точно когато го арестуваха? Дни наред го наблюдаваше с бинокъла от прозореца на хотела. Сякаш съдбата й го беше посочила.

Продължаваше да я гледа предпазливо, но нахакано. Ако бе на негово място, щеше ли да се чувства объркана? Във всеки случай заводът ТексТил заслужаваше да му даде правото да се съмнява.

Джейд повика сервитьорката.

— Сигурен ли сте, господин Бърк, че не желаете десерт?

Отговори безцеремонно:

— Ябълков сладкиш.

— Два — поръча тя на жената. — И нови кафета. Може веднага да ги сервирате. Няма да се бавим.

След като сервитьорката се отдалечи, Джейд се вгледа в непоколебимите светлокафяви очи на Дилън.

— Желая нещо толкова силно, че дори го вкусвам нощем в съня си. Можете да ми помогнете да го постигна, но няма нищо общо със секса. Знаейки това, интересувате ли се от моето предположение?

Погледът му се задържа на Джейд дори когато се облегна назад, за да сервират сладкиша и кафето. Взе малката виличка и каза:

— Докато си изям десерта, имате достатъчно време да ме заинтригувате.

— Вашите обвинения са верни. Матиъс е използвал лошокачествени материали и е подкупвал държавния инспектор да ги одобрява.

— Кучият му син! — прошепна той. — Знаех си! Виждах неща, които не са за вярване, но при всяка проверка Матиъс получаваше печат за качествен контрол.

— Таксувал е клиентите с цената на стандартните материали и е присвоявал разликата.

— Не ми пука за парите. Проклетата сграда може да се срути, особено при трус. Как го открихте?

— Чрез секретарката. Разприказва се, щом й подхвърлих, че е флиртувал с мен по време на служебния ни обяд.

— О, чудесно! — възкликна Дилън. — Значи сме в един кюп с Матиъс.

— Едва ли, господин Бърк.

— А вие каква сте? Следовател? Да не искате да свидетелствам срещу Матиъс в съда?

— Не. Вече не се интересувам от Матиъс. Направих фотокопия на фактурите му за продажби и други инкриминиращи документи, после му се обадих по телефона. Заплаших го, че ще ги дам на прокурора, ако не оттегли обвиненията си срещу вас.

— Не беше нужно лично да идвате в затвора.

— Напротив.

— Защо?

— Защото ще ви предложа работа, която бе предназначена за Матиъс. Свършихте сладкиша си. Да продължавам ли?