С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че ще спя до късно.
— А след това?
— Ще си търся работа.
— Просто някаква работа?
— Точно така. Каквато и да е. Където и да е. Няма никакво значение.
— Не съм съгласна. — Той изви глава и я изгледа. — Мисля, че е от значение за вас повече, отколкото си признавате. — Тя се пресегна и вдигна от пода дипломатическото си куфарче. Отвори го. — Това е изготвената от господин Сефрин програма за завода ТексТил. Моля ви, задръжте я и я прегледайте. — Подаде му плана в прозрачна найлонова папка. — Утре се връщам в Ню Йорк. Има ли номер, на който да мога да ви се обадя след няколко дни?
— Не. Преглеждането на плана няма да промени решението ми.
— Заплатата е пет хиляди долара на месец от деня на подписване на договора. Ще има премия от двадесет и пет хиляди долара при качествено приключване на работата. — В програмата не се споменаваше премия. Джордж Стайн щеше да вдига пара, но тя се нуждаеше от всички възможни стимули.
— Пет пари не давам за парите.
— О, така ли? Искахте хиляда долара, за да прекарате нощта с мен — припомни му тя.
— Опитвах се само да ви унижа.
— Успяхте.
Той прокара ръка по дългата си, рошава коса.
— Благодаря ви, че ме измъкнахте от затвора, но си загубихте времето.
— Аз не мисля така. — Лимузината се плъзна до бордюра на тъмната изоставена работна площадка. — Знаете къде да ме намерите, ако си промените решението, господин Бърк.
— Не ме слушате, нали? Решението ми е твърдо. Отговорът ми е не. — Шофьорът заобиколи и му отвори вратата. Дилън стъпи на тротоара, обърна се и попита:
— Как ви беше малкото име?
— Джейд.
— Благодаря за вечерята, Джейд, но обичам да ям препечени пържоли. — Внезапно я хвана за тила и я привлече към себе си. Целуна я силно. Езикът му се плъзна между устните й, проникна надълбоко, но бързо се върна.
— Извинявай за грубостта ми. Понякога го правя, без да се замисля. Лош навик.
Излезе и я остави безмълвна, с влажни и пулсиращи устни.
Дилън стоеше на прага на нейния кабинет и се чувстваше непохватен, не на място, с отеснели дрехи. След години работа на открито имаше клаустрофобия от административни сгради.
Джейд Спери седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Беше с гръб към вратата. Тъмната й коса бе опъната назад на конска опашка, прихваната със златиста шнола, но тя несъзнателно увиваше около показалеца си един кичур.
— Още нещо, Кети. Моля ти се, обади се в училището на Грейъм и ми уреди среща с директора. Искам да го видя, преди да тръгна… Ъ-ъ-ъха… Не, няма да забравя, благодаря, че ми напомни. Ще се върна около шест. Чао.
Остави слушалката и се завъртя със стола. Малко се стресна, като го видя да стои на вратата.
— Съжалявам. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Колко бързо хората забравят.
Изненадата промени чертите й — очите станаха по-големи и по-искрящи, устата — по-мека.
— Господин Бърк?
Той повдигна смутено рамене.
Тя стана бързо и заобиколи бюрото. Носеше бяла блуза, права черна пола и същите черни обувки с високи токчета, с които беше преди две седмици в Лос Анджелис. Краката й отново му харесаха.
— Не ви познах без брадата — каза тя. — И косата е по-къса, нали?
— Учтив начин да се отбележи, че най-после съм се подстригал. И дори съм се издокарал. — Той разпери присмехулно ръце. Беше с най-добрите си джинси и нова риза. След като бе поразмислил малко, купи си и вратовръзка от същия магазин, откъдето си взе ризата. Толкова отдавна не беше връзвал такова нещо, че направи три опита и изрече безброй ругатни.
Огледал се бе и решил, че е постигнал максималното във външния си вид. Ако за нея не беше достатъчно добро, много жалко. Но кой се нуждаеше от всичко това? Той самият.
Дилън бе дошъл до това заключение след няколкодневно терзание на душата. Дяволите да я вземат! Джейд Спери успя да го развълнува с нещо за първи път от седем години насам. Жената беше побъркана, за да повери проект от такава величина на един пропаднал, занемарен скитник като него, но… Господи! Предизвикателството бе завладяващо.
— Извинете за погледа ми — каза тя и възвърна самообладанието си. — Изглеждате толкова различен. Седнете, моля.
Настани се в посочения стол.
— Може би трябваше да се обадя първо. — Всъщност не беше посмял. Страхуваше се да не му съобщи, че мястото вече е заето. Щеше да бъде съкрушителен удар. Самата мисъл накара гласа му да прозвучи дрезгаво. — Надявам се, че не идвам в неподходящо време.
— Не. — Тя отново седна зад бюрото си.
Той огледа кабинета й с интерес. Всичко беше лъскаво и модерно, но уютно. В саксии по первазите на прозорците цъфтяха теменужки, а рисунки на аматьор, поставени в рамки, украсяваха стените. Всяка бе подписана с „Грейъм Спери“.