С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Извинете ме. Няма да се бавя.
Остави го сам в кабинета си. Той отиде до прозореца и се загледа навън. Трудно му беше да повярва. Когато го покани на вечеря, Дилън постави много бариери пред нея и предложението й. Но след това не престана да мисли по въпроса.
Накрая отстъпи и отвори оставената папка. Прочете я няколко пъти и заводът ТексТил на Джи Ес Ес се заби в съзнанието му, както неговата дългогодишна мъка.
Непрекъснато бягаше от вината си. В протокола на следователя се посочваше, че Дебра и Чарли са починали при нещастен случай, но Дилън знаеше, че той е отговорен за смъртта им. След като линейките откараха телата им, мотаейки се из къщата и обезумял от скръб, той намери списъка със задачи за него от последния уикенд. Най-отдолу прочете: провери камината.
Напусна Талахаси и се заскита безцелно, влачейки вината със себе си. Тя го следваше по замръзналите брегове на Аляска и в гъстите джунгли на Централна Америка. Беше се опитвал да я удави в десетки галони уиски, да я оскърби с безразборен секс, да я убие в безчет рискови ситуации. Но не можеше да се отърве от нея! Тя се възстановяваше като жива тъкан, неразделна негова отличителна черта.
След дни на размишление върху предложението на Джейд Спери, на него му хрумна, че би могъл да го съчетае с гузната си съвест. Ако приемаше работата и я вършеше достатъчно добре, вероятно щеше да изкупи вината си за смъртта на съпругата и сина.
— Готово.
Дилън скочи импулсивно при влизането на Джейд. Носеше договор от три страници. Той го прочете внимателно, попълни липсващите данни и се подписа.
— Щом се установите на постоянен адрес в Палмето, моля да се обадите за досието — каза тя.
— Ако нямате нищо против, бих искал да живея на мястото.
— На строителния обект ли?
— Ще наема достатъчно голям фургон за канцелария и квартира.
— Както желаете. — Джейд стана и тръгна към вратата.
Дилън я последва.
— Уведомих господин Сефрин. Кабинетът му е в друга сграда, но е на път за насам. Господин Стайн разбра, че сте тук и също помоли да се срещне с вас. Но преди това бих искала да се изясним по един друг проблем.
Тя наведе очи. От неговия ъгъл черните й извити мигли изглеждаха като нарисувани с фина четка върху нежните страни.
— Не трябваше да ме целувате онази нощ в Лос Анджелис. Това не бива да се повтаря. Ако ви е трудно да работите под ръководството на жена, по-добре отсега да знам.
Той нарочно изчака с отговора, докато тя вдигне поглед към него.
— Трябва да съм сляп евнух, за да не забележа, че сте жена. Красива жена. Но няма значение, дори и да бяхте с мустаци като моите. Искам тази работа. Не оставихте в мен никакви съмнения на кого ще се подчинявам. Равнодушен съм към факта. Нямам сексуални претенции и не съм заплаха за вас. Когато ми се прииска жена, ще си намирам за една нощ. Не желая да разговарям и да я виждам на сутринта.
Чу се дълбокото й преглъщане.
— Разбирам ви.
— Не, не ме разбирате, но няма значение. Уверявам ви, че не влизам в романтични връзки с колежките и шефките си.
— Тогава защо ме целунахте?
Дилън се засмя кисело, повдигайки едната половина на мустаците си.
— Защото ме вбесихте.
— Как?
— Да започна с това, че имах лош ден — каза той саркастично. — После се появявате вие — истинска, хладнокръвна, бляскава и убийствена. Аз съм голям човек. Не обичам да ми поръчват, така както и вие не желаете да ви унижават само защото сте с парфюм и чорапогащник. Не познавам мъж, който да иска да бъде покровителстван от жена.
— И обратно.
— Тогава трябваше да ми ударите плесница след целувката.
— Не ми дадохте възможност.
Разговорът продължи десет пъти по-дълго от самата целувка. Не му харесваше темата. Караше го да се чувства неудобно. Не знаеше какво го подтикна да я целуне. Беше напълно сигурен, че не искаше да знае. Не можеше обаче да приключи въпроса, без да я попита:
— Ако целувката ви тормози толкова много, защо ме наемате?
— Защото съм си посветила живота на успеха на този обект, господин Бърк. Съпоставена с моята цел, целувката е маловажна. — Очите й потъмняха и не за първи път Дилън се зачуди какви й бяха мотивите. — Но не трябва да се повтаря.
— Както ви обясних, не беше сексуален подтик.
— Добре. — Усмивката й показа, че и за нея бе облекчение да завършат разговора. — Преди да отидем да се срещнем с господин Стайн, имате ли въпроси?
— Да. Кой е той?
20.
Палмето, май 1991 г.