С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Моят син — поясни тя, след като проследи погледа му. — Сега е на четиринадесет години. Малко се притеснява, че пазя рисунките му още от началните класове.
— Четиринадесетгодишен — измънка Дилън. Чарли щеше да навърши осем, ако беше жив. Приглади с ръка тежките мустаци, които бе решил да остави, когато избръсна брадата си.
— Желаете ли кафе или безалкохолно?
— Не, благодаря.
— Кога тръгнахте от Лос Анджелис?
— Преди седмица. Шофирах.
— О, разбирам. Сигурно е било голямо преживяване.
— Нормално — отговори той лаконично. Тя увърта и не иска да му каже, че е намерила друг, много по-добър, помисли си той.
— За първи път ли сте в Ню Йорк?
— Да.
— Какво е впечатлението ви?
— Харесва ми.
След кратка пауза тя попита:
— Носите ли ми добра новина?
— Работата все още ли е свободна?
— Да.
— Добре, вече не е.
Очите й се озариха, но тя овладя гласа си.
— Много се радвам да чуя това, господин Бърк.
— Защо? Вие ме намерихте в затвора. Не знаете как работя. Нямам собствен бизнес.
— Докато бях в Калифорния реших, че не искам фирма. Заплахата от сам човек е по-малка, отколкото от голяма компания.
— Не ви разбирам все пак.
— Искаме ТексТил да принадлежи на обществото на Палмето. Използването на местни конструктори и помощник — предприемачи ще бъде първата крачка в правилната насока. Споделих идеята си с господин Сефрин и той се съгласи. Фактът, че вие нямате собствена работна ръка, е в действителност положителен. Освен това — добави тя, подчертавайки южняшкия си акцент — говорите техния език. Няма да звучите като чужд човек, а ние точно към това се стремим.
— А този Сефрин…
— Доверете се на инстинктите ми, въпреки че трябва да ви кажа, че през този период търсихме и на други места. Но вие сте първият ми избор, така че се радвам да ви видя тук. А сега ми обяснете вашия стил на работа. — Тя сложи ръцете си върху бюрото и се приготви да слуша.
— По принцип съм работил от всичко по даден строеж, но най ми харесва да обобщавам процесите и да ги сглобявам в едно цяло.
— Преди да разбера, че е отявлен мошеник, най-напред в Матиъс ме отблъснаха ръцете му. Бяха пухкави — явно ръководи от бюрото си. Имам нужда от човек, който да следи за всеки детайл на обекта, да работи заедно е помощниците си и работниците.
— Нямам проблеми. Така обичам да върша нещата и аз.
— Добре. За предприемач е необходим някой, отдаден на строежа. От началната копка до последната стъпка — най-малко две години.
— Нямам за къде да бързам.
— Няма ли да ви затрудни преместването в Палмето?
— Абсолютно не. Както предположихте, отраснал съм в Юга и съм завършил Техническия институт в Джорджия.
— Желаете ли да обсъдим още нещо, преди да поръчам на отдела по договорите да приготви нашето споразумение?
— А помощниците?
— Какво помощниците?
— За всяка работа ще получа не по-малко от три предложения. Трябва ли да приемам офертата с най-ниска цена?
— Не, щом нещо не е наред…
— Понякога най-евтиното предложение се оказва най-скъпо, особено ако работата се поправя.
— Мисля, че се разбираме, господин Бърк. Сега, ако мога да видя и препоръките ви, всичко ще бъде наред.
Той се размърда на стола неспокойно. Опасяваше се точно от този въпрос.
— Не мога да ви дам такива.
— О-о? Защо?
— Последните няколко години се местих много. Изгарях мостовете след себе си. Или се сбивах, или се напивах, или пък ми писваше от некомпетентността на шефа и си тръгвах. — Сви рамене. — Препоръките не са приоритет. Както и да е, нямам.
— А как аз да съм сигурна, че няма да се сбиете, напиете или да ме зарежете?
— Ще трябва да повярвате на честната ми дума.
Дилън притаи дъх. След като беше стигнал до тук, не знаеше как ще понесе разочарованието на отказа й. Искаше тази работа. За него бе важно. Очертаваше се границата между новия му живот и безличното съществуване.
Тя стана отново и заобиколи бюрото.
— Трябва да сте в Палмето преди първи май. Насрочила съм градско събрание, на което ще съобщя нашите планове, и е хубаво да присъствате.
— Искате да кажете, че съм назначен?
— Да. От този момент до първи май работният ви ден ще се състои от срещи със Сефрин, архитекта, дизайнера и мен. Имате достатъчно задължения, господин Бърк. Ще се опитам да намеря свободен кабинет за вас.
Беше назначен! Бе прекалено шокиран, за да реагира.
Тя протегна ръка.
— Договорихме ли се?
Дилън стана и се ръкуваха. Имаше голяма разлика между ръкостискането с Джейд Спери и някой друг. Ръката й бе малка, хладна, суха и мека. Сякаш не беше създадена за този жест, но той продължи да я усеща дълго след като я пусна.