С дъх на скандал

18.

Полицаите избутаха Матиъс настрани и се изправиха срещу мъжа, чиито ръце бяха вързани отзад с кожения колан на някой от работниците. Другите двама също излязоха от асансьора, но стояха на разстояние.

Джейд забеляза, че не беше се предал доброволно. Челото над веждата му кървеше, но по лицата на другите мъже имаше повече рани. Той погледна хората наоколо презрително, особено Матиъс. Един от полицаите попита:

— Добре де, какво стана горе?

— Можеше да ни изтрепе всички — замънка един строител. — Почти го направи, преди да го хванем и да му вържем ръцете.

Полицаят кимна към колегата си:

— Махни колана и му сложи белезници. — После се обърна към строителя: — А ти кой си?

— Аз съм бригадирът. Бяхме горе и работехме по въздушните тръбопроводи. Той започна да ругае лошото качество на материалите. Отговорих му, че не е негова работа, а да си гледа задълженията. Отказа и настояваше да се срещне с господин Матиъс. Казах му, че шефът пет пари не дава за неговото мнение. Заплаших го, че ще го уволня, ако не работи. Тогава хвърли щангата към мен. — Той попипа подутината на брадата си.

— Така ли е? — обърна се ченгето към италианския работник, слязъл заедно с тях с асансьора.

— Да. Започна да удря всички.

— Крещеше и назоваваше господин Матиъс с мръсни имена.

— Мене ли? — попита Матиъс и пристъпи напред. — Какво да правя? Аз дори не бях там.

— Ти си поръчал тези лайна! — Тихият, треперещ глас на обвинения мъж, обаждащ се за първи път, слиса всички наоколо. — Твоята сграда ще изгори като лист хартия, ако някой пръдне силно в скапания тръбопровод.

Матиъс псуваше под носа си.

— Той не е с всичкия си. Разбрах го веднага щом го наех, но го съжалих, знаете ли — баламосваше той полицая. — Върти ми червата още от първия ден, но… — Дъхът му изсвистя от устата, когато юмрукът на мъжа се стовари в корема му и той се преви на две.

Полицаят едва бе развързал ръцете на работника и той нападна Матиъс. Изненаданият служител се опита да го хване отново, но беше гневно бутнат настрани. Мъжът сграби Матиъс за яката и го метна към верижната ограда. Двамата полицаи се впуснаха да ги разтървават и да спасяват задъхания шеф. После поставиха белезници на побойника. Уведомиха го за правата му, заведоха го до патрулната кола и го натикаха на задната седалка.

— Ще ти надупча задника заради това! — крещеше Матиъс и размахваше бледите си пухкави юмруци към мъжа. — Ще те съдя за физическо насилие, копеле такова!

— По-добре такъв, отколкото убиец като теб! — извика той през прозореца на колата.

— Ще трябва да дойдете до полицията да попълните жалбата — обърна се полицаят към Матиъс. — Вие също — каза той на работниците. — Налага се да запишем показанията ви.

Те потвърдиха с глави и зашушукаха помежду си, а служителят влезе в колата и потеглиха.

Тълпата се разпръсна, но Джейд се помота тайно наоколо още два часа, преди Матиъс да запали ягуара си и да тръгне. Секретарката продължаваше да пише на компютъра, когато тя влезе за втори път във фургона, без да чука.