С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво желаете? — попита грубо жената.
— Малко информация, моля.
— Господин Матиъс вече си замина.
— Сигурна съм, че можете да ми помогнете.
— С какво?
— Интересува ме мъжът, когото арестуваха следобед.
Лицето й стана по-приветливо.
— И вие ли смятате, че е симпатяга?
— Съжалявам.
— Голям сладур е, нали?
— Ще ми помогнете ли, или не? — попита мило Джейд.
Секретарката сви рамене, завъртя стола си и натисна клавиша за досиетата.
— Наистина се зарадвах, когато той дойде и попълни молба за работа.
— Как се казва?
— Дилън Бърк. Брадите винаги са ме вълнували. Една приятелка казва, че те са метли за утробата. Не е ли страхотно? — Тя се изкиска. — Правят мъжете толкова загадъчни, нали?
— Всъщност повече се интересувам от миналото му.
Данните се появиха на екрана.
— Започнал е работа при Матиъс на двадесет и осми април миналата година.
— А преди това?
— Не се знае. Вижте сама. Това е всичко, което имаме за него. Няма дори и адрес.
Жената обърна екрана към Джейд и тя погледна оскъдната информация. После откъсна лист от тефтера си и записа името и единния му граждански номер.
— С какво точно се занимава?
— С всичко. Не му личи, но е много умен и знае какво прави. Матиъс непрекъснато се допитва до него, но никога не си признава.
Джейд се замисли върху думите й.
— Значи изявленията му са верни?
— Изявления? О, имате предвид това за използването на скапани материали?
— Вярно ли е?
— Вижте, не разбирам какво ви влиза в работата. Вече ви казах повече от…
— Той флиртуваше с мен. — Джейд подозираше нещо и реши да пробва. — По време на обеда Матиъс ми пусна ръка под полата и ме покани да прекараме остатъка от деня в апартамента му.
Секретарката присви очи. Яркочервените маникюри се забиха в дланите й.
— О, това двулично, слизесто, разгонено, малко лайно!
Джейд гледаше как въвеждат Дилън Бърк през вратата, посочиха му едно бюро и го накараха да се разпише, че си е получил обратно вещите. Докато си слагаше часовника, сержантът му каза нещо и той се обърна. Погледна Джейд със същата смущаваща я напрегнатост, която беше забелязала първия път през бинокъла.
Под гъстите вежди светлокафявите му очи се взираха в нея подозрително. Огледа я от глава до пети, спря се на черните високи обувки от змиорка, после погледът му се плъзна обратно нагоре. Трябваше да вложи цялата си воля, за да не се смути.
— Сигурни ли сте? — чу го да пита полицейския сержант, когато се обърна към него.
— На подарен кон зъбите не се броят, човече. Върви, махай се оттук, преди да ни е дошъл друг акъл.
Джейд се изпъчи, изненадана от факта, че коленете й се подгъваха. Не обичаше полицейските служби. Те й напомняха за онази нощ, прекарана в стаята за разпити в полицията на Палмето. Не беше много учудена, когато прочете, че Хъч заема сега мястото на баща си.
— Господин Бърк? — каза тя и приближи. — Моля, елате с мен.
Той наведе скептично глава на една страна, дългата му коса се разпиля по рамото, и попита:
— Защо? Коя, по дяволите, сте вие?
— Казвам се Джейд Спери. Моля — посочи тя към вратата. Сините й очи не трепнаха под твърдия му поглед, въпреки че беше объркана. — Сержантът е прав, могат да си променят решението и да ви задържат през нощта. Насам, ако обичате.
Тя се отправи към изхода, създавайки погрешно впечатление за сигурността си, че Бърк ще я последва. Но знаеше как той може да кривне навън и никога да не го види отново. За нейно успокоение, мъжът вървеше по петите й.
Заведе го до лимузината, паркирана до бордюра. Шофьорът побърза да им отвори задната врата. Тя го остави да мине пред нея. Той се поколеба няколко секунди, преди да се настани на плюшената седалка. Джейд осъзнаваше екстравагантността на колата, но не искаше да го сащиса и унижи посредством лукса, който по чудо го бе заобиколил. Много й се искаше той да приеме предложението й.
Джейд се пресегна към електрическия бутон и вдигна разделителното стъкло между шофьора и задната седалка. Бърк нищо не каза, само следеше внимателно движенията й.
Лимузината се вля в уличния поток и безшумно се плъзгаше като сребриста змия. Джейд кръстоса крака и съжали. Чорапите й издадоха стържещ звук в тишината. Бърк погледна към тях, после любопитно заби очи в лицето й.
За да прикрие нервността си, Джейд отвори чантата и извади пакет цигари и нова запалка.
— Цигара?
— Не пуша.
— О! — засмя се тя и сложи цигарите върху малкия вграден бар на колата. — Значи съм гледала прекалено много филми.