С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Филми?
— Когато някой затворник излиза на свобода, най-напред му предлагат цигара. Купих ги, като си мислех… това е първият ми път, когато изкарвам човек от затвора.
Той огледа цинично интериора на лимузината.
— За мен също е първи път.
— Били ли сте в затвора и преди?
Обърна се рязко към нея, изненадвайки я с движението си.
— А вие?
Той бе толкова огромен и така близо, че тя изведнъж се усъмни в разума на своята импулсивност. Сети се колко бързо нападна Матиъс, щом махнаха колана от ръцете му. Безусловната физическа сила на мъжа до нея я плашеше, но тя не се отдръпна, защото допускаше, че той точно това целеше. Опитваше се да я извади от равновесие, може би и той самият бе неспокоен.
— Не, никога не съм била вътре — отговори безразлично тя.
Изгледа я още веднъж от горе до долу.
— Не съм убеден.
— Боли ли ви раната над окото? — Не кървеше, но не беше още засъхнала.
— Ще оживея. — Отпусна се на седалката и се загледа в преградното стъкло между тях и шофьора. — Къде отиваме?
— Сигурно сте гладен. Мога ли да ви поканя на вечеря?
— Вечеря? — попита той с тъжна усмивка. Погледна работните си дрехи и ботуши. — Не съм подходящо облечен за подобно място.
— Това притеснява ли ви?
— Не. А вас?
— Ни най-малко.
Мълчаха няколко минути преди любопитството му отново да се обади.
— Кога ще ми кажете какво става, по дяволите? Ако Матиъс ви е изпратил като подкуп или нещо друго, тогава…
— Уверявам ви, не. Ще ви обясня всичко след вечерята, господин Бърк. Освен това пристигнахме.
Лимузината спря пред малък ресторант. Джейд се беше консултирала с портиера на хотела, преди да реши къде да отидат, и даде адреса на шофьора. Семейният частен ресторант предлагаше здравословна храна на приемливи цени. Не бе елитен, интериорът бе най-обикновен. Голямата трапезария бе сумрачна, освежавана само от златистата светлина на фенерите, висящи от тавана.
Джейд беше доволна от избора си. Домакинята, облечена в кожена пола на ресни и ботуши стил уестърн, ги придружи до масата им в ъгъла. Господин Бърк щеше да се чувства тук по-свободно, отколкото в някой скъп ресторант.
Той си поръча наливна бира, а тя помоли за сода с лимон. Когато сервираха напитките, той благодари сдържано. Отпи от бирата, а Джейд тайно го наблюдаваше и се чудеше как ли ще изглежда без брада. Избърса ловко пяната от бирата по мустаците си, които покриваха горната устна и падаха малко и над долната.
Тя забеляза, че ръцете му не бяха меки. Ръце на работник, с мазоли по дланите. Ноктите бяха изрязани и чисти, но не и лъскави. Работните ръкавици бяха оставили граница по китките. Силните му бицепси, впечатлили я през бинокъла, отблизо изглеждаха още по-силни. Днес бе с фланелена риза, незакопчана догоре. Ръкавите бяха навити. Сервитьорката бе забелязала внушителния му гръден кош.
— Кога ще дойде моят ред?
Джейд вдигна поглед към лицето му.
— Моля?
— Ще ми дойде ли редът и аз да ви огледам така старателно, както вие мен? Може да стане много лигаво, ако си отправяме влюбени погледи по едно и също време.
Приближаването на сервитьорката не й даде възможност да отговори. Поръча набързо:
— Моят гост ще вечеря голяма пържола, средно опечена, пържени картофи и салата. За мен — филе миньон. Десерт ще поръчаме по-късно. — Подаде менюто на жената и се обърна към събеседника си.
Той стискаше халбата толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Гласът му трепереше от гняв.
— Аз съм голямо момче, госпожице Еди-коя си. Мога да чета менюта и сам да си поръчвам.
Тя не му ограничаваше правата, поне не по начина, който той си въобразяваше. Забележката за нейното влюбено оглеждане я бе вбесила.
— Извинете ме за грубостта. Понякога го правя, без да се замисля. Лош навик.
— Няма ли най-после да ми кажете какво пратя тук с вас?
— След вечеря.
Той измърмори дума, не особено прилична за цивилизован разговор на маса.
— Между другото, мога ли да изпия още една бира?
— Разбира се.
Докато донесат храната, той пресуши и втората халба. Нахвърли се върху яденето лакомо и Джейд се почуди откога не беше опитвал хубава пържола. Използваше приборите бързо, но правилно.
— Желаете ли още една пържола? — попита внимателно тя, облягайки се на масата към него. В момента, в който чу съчувствения тон в гласа си, разбра, че е допуснала груба грешка.
Погледна я студено и отказа.
Не искаше по-скоро от гордост, колкото от липса на апетит, но Джейд не се задълбочи по въпроса. Отнесоха чиниите. Отказа десерт и просто вдигна рамене, когато тя предложи кафе.