С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Преди да тръгне за командировката в Лос Анджелис, Джейд се бе отбила при Ханк и Диъдри да види близначките им. Бяха на шест седмици. Ханк продължаваше да бъде най-добрият й приятел. Беше го ангажирала като дизайнер на канцелариите на завода ТексТил в Палмето.
Джейд се върна към реалността и видя, че беше стигнала. Адреналинът й се повиши, нещо характерно за всяко професионално начинание, особено когато е съпроводено от изненадваща атака. Дейвид Сефрин бе уредил срещата й с предприемача, но по нейна молба не бе уточнил деня и часа.
— Ще видя каква е програмата ми в Лос Анджелис и сама ще му се обадя — бе му казала тя. Искаше да разбере нещата такива, каквито са, а не каквито биха й ги представили.
Влезе дръзко във фургона, без да чука. Вътре имаше две бюра. На едното секретарката пишеше на компютър. На другото мъжът говореше по телефона. Беше с гръб към Джейд.
Жената вдигна алените си маникюри от клавиатурата.
— Мога ли да ви помогна?
— Искам да се срещна с господин Матиъс.
Секретарката погледна към другия край на фургона.
— Имате ли уговорен час?
— Не, но господин Сефрин е разговарял с него от мое име. Моля ви, предайте му, че госпожица Спери от Джи Ес Ес в Ню Йорк е тук да види…
— Госпожица Спери?
Колелцата на стола му изскърцаха и той се завъртя към нея. Джейд се обърна с хладно изражение.
— Господин Матиъс? Аз съм Джейд Спери. Приятно ми е.
Той я гледаше развълнуван и приключи набързо разговора по телефона. Стана, закопча сакото на костюма си и тръгна към нея с протегната ръка.
— Не знаех, че имаме уговорка за днес. — Хвърли на секретарката си озадачен поглед.
— Нямаме. Не бях сигурна как ще си организирал времето, докато съм тук в Лос Анджелис. Оказа се, че днес съм свободна. В случай, че нямате планове за обяд, реших да се отбия.
— Обяд? Днес? Ама разбира се.
— А господин Хемфил? — попита секретарката.
— Отложи срещата! — отряза я шефът неучтиво. — Вижте, кога бихте искали да тръгнем? — обърна се той към Джейд.
— Още сега.
— О! Аз… ъ-ъ… си помислих, че първо ще поразгледате наоколо.
— Вече разгледах, господин Матиъс.
— Добре тогава. Вижте, имате ли транспорт? Ако не, можем да вземем моята кола. — Втурна се напред и й отвори вратата на фургона.
След като се настаниха на кожените седалки на неговия ягуар и се уточниха за ресторанта, тя го попита:
— Прочетохте ли изпратената ви от господин Сефрин информация?
— Разбира се. Отначало докрай. Аз съм подходящият човек за проекта в Южна Каролина, нали?
— Какво ви кара да мислите така, господин Матиъс.
Джейд го слушаше, докато той, след забележка и фалшиво скромничене, изброяваше изключителните квалификации. Човек можеше да разчита на един добър служебен обяд поне от два часа. Въпреки натовареното улично движение на Лос Анджелис Джейд и господин Матиъс се върнаха пред фургона доста преди това време.
Тя отказа да продължат разговора вътре.
— Благодаря за вниманието, господи Матиъс.
Обърна се да си върви. Той я заобиколи и застана на пътя й.
— Вижте, почакайте. Кога ще ми се обадите?
— С господин Сефрин трябва да се срещнем с още няколко предприемача — излъга тя.
По време на обяда се бе опитвала да погледне трезво на въпроса, но всяка негова дума потвърждаваше първоначалното й отрицателно впечатление. Помисли си, че той сигурно сам беше написал отзивите в пресата и препоръките си, защото наистина имаше прекалено високо мнение за себе си.
Колкото повече се хвалеше, толкова по-малко се харесваше на Джейд. Много й се искаше да започне работата по проекта, но се изправи пред тъжния факт, че пътуването беше безсмислено и тя все още нямаше главен предприемач.
— Ще минат седмици, дори месеци преди да вземем окончателно решение — отбеляза уклончиво Джейд.
— Вижте, чуйте, нали не се сърдите за това, което стана там, в ресторанта?
— Имате предвид поканата ви да отидем за десерта във вашия апартамент? — попита студено тя, зарязвайки всякаква следа от професионализъм. — Не, господин Матиъс, не съм сърдита. Аз съм отвратена.
— Вижте, но вие сте първокласна дама. Струваше си да опитам — подхвърли той и глупашки се усмихна. — Не можете да вините един мъж, че ви сваля.
— О, мога, господин Матиъс!
— Тогава вие сте от онези феминистки — мъжемразки. Бутни колиба, така ви викам аз. Сигурно вече сте били решили преди още да излезем на обяд.
— Прав сте. — И тъй като той не бе й спестил нито дума, тя не виждаше причина да запази мнението си само за себе си. — Вашата канцелария е в пълен безпорядък. Не говоря за безредието, нормално при усилена работа, а за препълнените пепелници, празните разхвърляни кутии от сода, калния под.