С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Той не отговори, но бутна настрани празната чинийка и отпи от кафето.
Джейд си позволи да се усмихне и му каза коя фирма представлява. Той беше само чувал за Джи Ес Ес.
— В продължение на тринадесет месеца нашият правен отдел тайно изкупува земя в Палмето, Южна Каролина. Ще строим завод там.
— Какъв завод?
— Текстилен. Освен платове, ще произвеждаме облекло на скромни цени. Икономиката в този район на щата е бедна. Преди около десетина години индустриалното развитие беше спряно заради курортите по крайбрежието.
— Замърсяване на околната среда?
— Точно така. Но след формирането на контролен съвет по екология, проблемът вече не е актуален. Лобистите позагубиха влиянието си. Министерството по благоустрояването чистосърдечно ни подкрепя, защото Джи Ес Ес пази околната среда.
— Бас ловя, че пази и възможността да трупа пари — подхвърли цинично Дилън.
— Да трупа за всички. Част от ръководния състав ще е от фирмата, но заводът ще наеме стотици местни хора за специализираната работа. Обликът на икономиката напълно ще се промени.
— Никога не съм чувал за Палмето.
— Разположен е близо до крайбрежието между Савана и Чарлстън. Населението на самия град е малко над десет хиляди души, но хиляди живеят в околностите. Целият район ще има полза от намесата на Джи Ес Ес.
— Какъв е вашият пост?
— Аз съм инспекторът на обекта.
Той повдигна учудено вежда.
— Значи шефът?
— И така може да се каже.
— И минахте целия този път до Южна Калифорния да намерите изпълнители? — попита той скептично.
— Дойдох да търся генерален предприемач.
— Обикновено строителният техник се занимава с това.
— Джи Ес Ес има технологичен филиал. Дейвид Сефрин е отговорникът на ТексТил. Той ме изпрати да се срещна с Матиъс, който има много добри препоръки, въпреки че сега се съмнявам в тяхната автентичност.
— Ако това е работа на Дейвид Сефрин, защо се занимавате вие с нея?
— Предприемачът на обекта трябва да отговаря на моите изисквания. Заводът е бебето ми, господин Бърк. От самото начало. Ще бъда в тесни взаимоотношения с предприемача много дълго време, затова е особено важно да имам доверие в него. — Тя се наведе леко напред и каза: — Вярвам, че вие сте подходящ.
Острият му гръмогласен смях привлече вниманието на другите посетители в ресторанта.
— Да-а, точно така. — Той се огледа и промуши пръст в скъсана дупка на коляното на джинсите си. — Имам ли вид на истински шеф? Можете да намерите човек като мен под път и над път.
— Не ме интересува външният ви вид.
Дилън поклати твърдо глава.
— Не съм за вас. Съжалявам, че ви разочаровам.
— Вие сте от Юга, господин Бърк. — Той я погледна любопитно. — Един южняшки акцент може да разпознае друг — поясни тя. — И сте запознат със спора между промишлеността и туризма.
— И вие ме наемате заради южняшкия ми акцент?
— Не, наемам ви на базата на вашата квалификация.
— Нямам такава.
— Не ме заблуждавайте! — Веждата му отново се изви учудено. — Можете да ми откажете, но не ме лъжете. Сигурна съм, че имате основателна причина да се криете зад брадата и дългата коса, но сте квалифициран за тази работа.
— Секретарката не говори само за Матиъс, а и за вас. Нещата са били оплетени, когато сте започнали. Много скоро сте прозрели в проблемите и сте давали съвети на Матиъс. Той не е правил нито крачка, без да се консултира с вас. Не наема помощник-предприемачи без мнението ви. Не е ли вярно?
Взря се в нея студено.
— Тя каза, че сте експерт по всичко — от разчитането на чертежи за стоманена конструкция до инсталирането на електромрежата. Матиъс се сърдел, когато сте се карали с него за долнокачествени материали, но не смеел да ви уволни, защото се нуждаел от вас. Вярно ли е?
Той хапеше края на мустака си.
— Имам единния ви граждански номер — добави тихо тя. — Ще проверя всичко. Така че не си правете труда да ме лъжете.
Дилън изръси поредица от ругатни, после каза:
— Преди време бях квалифициран, но не съм се занимавал с нищо друго, освен с черна работа повече от седем години. Не исках. Не искам. Просто ми се ще да ме оставите на мира.
— Защо?
— Не е ваша работа.
Разгневеният му глас отново накара останалите хора да погледнат към тях.
— Смятам, че трябва да ставаме. Готов ли сте?
— Отдавна.
— Къде да ви закарам? — попита тя, вече седнали в лимузината.
— На обекта. Пикапът ми е там. Поне се надявам да е все още там.
Джейд каза адреса на шофьора, после се облегна назад.
— Въпреки че сте му нужен, Матиъс едва ли ще ви върне отново на работа. Какво ще правите утре, господин Бърк?